Определение № 707 от 21.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 700/2011 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на касатора застрахователно акционерно дружество „А.”–С., подадена чрез неговия юрисконсулт с искане за спиране изпълнението на обжалваното от него пред ВКС решение № 77 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 19.ІХ.2011 г., постановено по гр. дело № 164/2011 г., с което е било потвърдено изцяло първоинстанционното решение № 16 на Сливенския ОС от 21.ІІІ.2011 г. по гр. дело № 573/2009 г. С последното, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, този застраховател е бил осъден да заплати на 13 физически лица сума в общ размер на 447 000 лв. /четиристотин четиридесет и седем хиляди лева/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 9.ХІ.2009 г. и до окончателното й изплащане. Това въззивно решение е било атакувано от застрахователното д-во пред ВКС с касационна жалба вх. № 7537/20.Х.2011 г., с която се претендира касирането му изцяло – като неправилно, ведно с присъждане на всички направени от д-вото в инстанциите съдебно-деловодни разноски. Като поддържа, че касационната му жалба е подадена своевременно /в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК/, както и че по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК надлежно било внесено по специалната набирателна с/ка на ВКС равностойно на сбора от присъдените суми парично обезпечение в размер, надхвърлящ сбора от присъдените главници, а именно сумата 635 873 лева /шестотин тридесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и три лева/, [фирма]-С. претендира това негово особено искане в касационната му жалба, залегнало и в допълнително формулираната нарочна негова молба, да бъде уважено. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия Първо отделение, за да се произнесе по искането с правно основание по чл. 282, ал. 2 ГПК, съобрази следните данни по делото: Атакуваното от [фирма]-С. осъдително решение № 77 на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 164/2011 г. е било постановено на датата 19.ІХ.2011 г., а касационната жалба на дружеството е била заведена в канцеларията на въззивната инстанция на датата 20.Х.2011 г., поради което тя ще следва да се счита подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Видно от приложения в заверено ксерокопие банково бордеро № Б., е, че на датата 19.Х.2011 г. [фирма]-С. е внесло дължимата за пр-вото по чл. 288 ГПК държавна такса в размер на 30 лв. по с/ка на ВКС за държавни такси. Видно от изготвената служебна справка от счетоводството на ВКС е, че по специалната негова набирателна с/ка застрахователят-молител в настоящето производство е депозирал на датата 19.Х.2011 г. сума в размер на 635 873 лв. /шестотин тридесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и три лева/, която значително надхвърля сбора от присъдените в полза на 13-те ищци главници. С оглед горните констатации ще следва де се приеме, че са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за допускане спиране изпълнението на обжалваното от [фирма]-С. осъдително решение № 77 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 19.ІХ.2011 г., постановено по гр. дело № 164/2011 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение