Определение № 7979 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4875/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. В., понастоящем в Затвора [населено място] против разпореждане № 709 от 03.04.2024 г., постановено по адм. дело № 412/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч /АдмСЛовеч/, с което е върната частната жалба против Определение № 418/27.02.2024 г. постановено по адм. дело № 412/2023 г. по описа на АдмС Ловеч. Жалбоподателят излага съображения, че постановения акт е неправилен. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното разпореждане № 709 от 03.04.2024 г. е върната жалбата на Г. В. В. против Определение № 418/27.02.2024 г. постановено по адм. дело № 412/2023 г. по описа на АдмС Ловеч като нередовна. Съдът е приел, че е налице основание за връщане на жалбата, поради това, че не са изпълнени дадените от съда указания, за отстраняване на нередовности в частната жалба на В., свързани с невнасяне на дължима държавна такса в размер на 30 лв. съгласно чл. 235а от АПК. Определението е правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадена частна жалба произтича от нормата на чл. 235а АПК и е условие за редовност съгласно чл. 213, т. 3 АПК, във вр. с чл. 231 АПК. Съдът е указал, че ще остави без движение жалбата, ако не бъде внесена държавна такса в размер на 30лв. Съобщението е връчено на 06.03.2024г. В указания 7-дневен срок не е изпълнено условието за внасяне на таксата. В производството не е налице изрично искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавната такса. Задължението за внасяне на дължимата държавна такса не е изпълнено към момента на постановяване на обжалваното разпореждане. С оглед изложеното правилно частната жалба е върната на основание чл. 231 във вр. с чл. 213а, ал. 1 от АПК. При тези данни, обосновано с оглед доказателствата и в съответствие със закона, съдът е приел, че не са изпълнени указанията на съда за отстраняване на нередовности по искането за отмяна изразяващи се в незаплатена държавна такса за разглеждането му. Ето защо, настоящият състав намира, че постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, състав на трето отделение