Определение № 468 от 18.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК
ВКСI гражданско отделение18.10.2010 г.
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 228 от 18.06.2010 год., постановено по гр.дело № 1657/2009 год. на Върховния касационен съд, І гражданско отделение. ОСЪЖДА Д. И. Д. Е. [ЕГН] от[населено място] да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на В. И. Х. Е. [ЕГН] от[населено място] сумата 200/двеста/лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР:
Мотиви
Обжалвано е определение № 228 от 18.06.2010 год., постановено по гр.дело № 1657/2009 год. по описа на І гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Д. И. Д. от[населено място] за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 326 от 02.04.2009 год. по гр.дело № 3117/2007 год. на Бургаския районен съд. Недоволен от определението е молителят/частен жалбоподател/, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че молбата за отмяна е допустима тъй като не е страна по делото и е без значение кога съпругата му е узнала за решението. От ответника по частната касационна жалба В. И. Х. от[населено място], представляван от адвокат Т. И. от Бургаската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направените разноски в настоящото производство. Останалите ответници по частната касационна жалба З. Д. Д., Д. Д. Д., К. Б. Г., Г. В. Х., С. Т. П., А. Д. П., Д. Т. К., Ж. С. М. и Г. А. М. не вземат становище. За да постанови обжалваното определение касационният съд е приел, че молителят е посочил, че е узнал за решението на 02.04.2009 год. както е по подадената от него молба до районния съд, а тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК изтича на 07.07.2009 год. с оглед получаване по-късно и на съобщението за решението на дата 07.04.2009 год. Частната касационна жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Определението е законосъобразно. В молба вх.№ 107/1997 год. от 08.06.2009 год., адресирана до Бургаския районен съд Д. И. Д. сам сочи узнаването на съдебния акт като заявява: „след като загубихме делото, на 02.04.2009 год. излезе съдебно решение” и пресъздава разговор с адвокат по делото. При това положение правилно касационният съд е приел, че молбата за отмяна с вх.№ 108580 от 29.07.2009 год. се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане като подадена след преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. С оглед изхода на спора на ответника по частната касационна жалба на основание чл.78, ал.3 ГПК се присъждат направените разноски по делото пред настоящата инстанция за адвокатски хонорар в размер на сумата 200 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение