Решение № 11792 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5937/2013 г.

Решение № 11792 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5937/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитрина Янкова Карабельова от гр. София срещу решение № 444 от 21.01.2013 г. по адм. дело № 8347/2010 г. на Административен съд - София град, II - ро отделение, 35-ти състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-264 от 30.09.2010 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ като неоснователна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторката излага, че в процесния имот е налице свободна от застрояване част от 507,45 кв. м. по заключението на съдебно - техническата експертиза и от нея може да се обособи самостоятелен УПИ, съобразно правилата на ЗУТ. Посочва, че тази площ е вън от нормативно определените прилежащи части на вече построените сгради, поради което е свободна от застрояване площ по смисъла на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Моли, да се отмени обжалваното решение и се постанови друго по същество, с което се уважи жалбата и присъдят разноските по делото. В допълнение към касационната жалба се иска, в случай на потвърждаване на обжалваното решение, съдът да определи орган и процедура за обезщетяване на невъзстановените земи. Ответникът - кметът на район "Люлин", Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Колев, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, като излага, че благоустрояването и озеленяването по смисъла на чл. 61 от ЗУТ са неделима част от самото мероприятие, имат характер на застрояване и са пречка площта да бъде считана за свободна. Смята, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 444 от 21.01.2013 г. по адм. дело № 8347/2010 г. на Административен съд - София град, II - ро отделение, 35-ти състав, е отхвърлена жалбата на Димитрина Янкова Карабельова срещу заповед № РД-09-264 от 30.09.2010 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 1, взето с протокол № 1 от 28.05.2010 г. на комисията за разглеждане на заявленията по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроената част от имот с пл. № 427 нанесен в помощния план по чл. 13, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на кв. Люлин, к. л. 193, попадащ в план за регулация на местност "Люлин- 2", с площ от 2 650 кв. м. е определена незастроена площ - 0 кв. м. Съдът след като е обсъдил подробно писмените доказателства по спора, които е съпоставил със заключението на вещото лице го е възприел, с изключение на частта, определена по заключението като свободна от застрояване. За тази част от 507,45 кв. м. съдът е съобразил положението на имота- попадащ в територия, която е част от жилищен комплекс извън сервитутното му отстояние и отреден за озеленителна територия. Съдът е преценил, че заключението на вещото лице в тази му част противоречи на съществуващата нормативна уредба и е изложил обосновани мотиви, защо не го приема. Първоинстанционният съд е приел, че изграждането на територията, представляваща озеленяване с дървесна растителност, е само тази, включена в нормативно определената прилежаща площ на жилищния блок, задължаваща при строителството му да се осигури от озеленяване от 40 до 60 на сто, като една трета от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност. Отделно следва да бъде осигурено и озеленяване за обществено ползване, като вън от прилежащите площи на сградите се обособяват отделни УПИ с такова предвиждане, като реализирането им е самостоятелно и не зависи от строителството на сграда в него. Съдът е преценил, че изграждането на ОЖС е комплексно мероприятие, което включва и озеленителна територия, поради което то е част от строителното мероприятие според § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. При установените фактически обстоятелства е извел правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно. Административният съд правилно е определил компетентността на административния орган, както и реда за възстановяване на земеделски земи включени в урбанизирани територии, като правилно е приложил § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, в който при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии и които следва да бъдат съобразени при определяне на застроената и свободна от застрояване част. Претенцията на касаторката са, че частта от имота с площ от 507,45 кв. м. обозначена по букви АБВГДЕЖЗИЕ, оцветена в зелен цвят по скицата на СТЕ,, представляваща естествено затревен терен, е незаета от застрояване площ и следва да бъде определена като незастроена. Първоинстанционният съд е приел, че посочени части не са свободни от застрояване, туй като благоустрояването и озеленяването по смисъла на чл. 61 от ЗУТ са неделима част, елемент от едно комплексно по своята същност мероприятие, свързани с естетизиране на околната среда, поради което имат характер на застрояване и са пречка площта да се счита за свободна. Като е възприел, че частта от имота с площ от 507,45 кв. м, не е свободна от застрояване, а представлява част от реализиране на комплексното изграждане на ОЖС, която включва и зелени площи, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. В случая претендираната от касаторката като незастроена част, безспорно е съоръжение, което е функционално свързано и представляващо прилежащ терен. В тази връзка преценката на съда, че е осъществено на предвиждането и е застроен имота, е правилна. Застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните сгради, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. При тези фактически установености решаващият съд правилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателката да бъдат определени като свободни отделни части от имота, в които безспорно е установено, че са извършени строителни дейности, а прилежащия терен е функционално свързан с тях. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение