Решение № 7852 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1207/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (АПК). Образувано е по касационна жалба на „РАЙЗТРАНС“ ООД, чрез пълномощника си адвокат Георгиев, против решение № 8968 от 21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1897 по описа за 2023 г. на Административен съд – Пловдив. С оспореното първоинстанционно решение съдът е: 1) отхвърлил жалбата на „РАЙЗТРАНС“ ООД, ЕИК 200767996, със седалище и адрес на управление с. Белащица, община Родопи, област Пловдив, ул. „Райски кът“ № 23, представлявано от управителя С. В. П., срещу решение № 2153-15-190/14.07.2023 г. на директора на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу разпореждане № 5104-15-157/20.06.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив, и е потвърдено същото изцяло; 2) осъдил „РАЙЗТРАНС“ ООД, ЕИК 200767996, със седалище и адрес на управление с. Белащица, община Родопи, област Пловдив, ул. „Райски кът“ № 23, представлявано от управителя С. В. П., да заплати на Национален осигурителен институт – София, с адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, сумата от 100 (сто) лева разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и преписката да се върне на административния орган с указания за изясняване на фактическата обстановка и ако пак се приеме, че злополуката е трудова, да се посочи коя от хипотезите на чл. 55, ал. 1 от КСО е настъпила. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ – Пловдив, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт В.-Минкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена изцяло, а решението да се потвърди, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Останалите касационни ответници – Р. С. П. и Е. С. П. (наследници на покойния С. Р. П.), не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14–дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Административен съд - Пловдив правилно е установил фактите по спора, от които е съществено да се отбележи следното: Починалият С. Р. П. е работил по трудово правоотношение в „РАЙЗТРАНС“ ООД на длъжност „шофьор товарен автомобил, международни превози“. По реда на чл. 57, ал. 1 от КСО и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки е декларирана злополука, станала със С. П., станала на 20.02.2023 г., довела до неговата смърт. Декларацията е подадена от С. П. – управител на „РАЙЗТРАНС“ ООД, в срока по чл. 57, ал. 1 от КСО. В нея са описани обстоятелствата, при които е настъпила злополуката – предполагаеми „дата“ и „час на злополуката“ – 18 часа и 40 минути на 20.02.2023 г., и „начин на увреждане и материален фактор, причинил увреждането“ – смърт, вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП). Като „отклонение от нормалните действия (условия) и материален фактор, свързан с това отклонение“ е отбелязано – не са известни, а като последици от злополуката е посочено, че същата е довела до смъртта на лицето. Предвид горното и разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от КСО, със заповед на директора на ТП на НОИ – Пловдив е открито разследване на злополуката, резултатите от което са обективирани в протокол от 01.06.2023 г. от нарочна комисия. От констатациите в протокола е установено, че около 18:45 часа на 20.02.2023 г., при движението си по Национален път 70 – магистрала Център – Атлантическа Европа, достигайки до района на Бланзи (Сон–е–Лоар), Франция, внезапно товарният автомобил, в който са пътували Л. Г. (колега на загиналия) и С. П., е станал участник в пътнотранспортно произшествие с друг товарен автомобил, вследствие на което е възникнал пожар. С разпореждане № 5104-15-157/20.06.2023 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив, злополуката, станала със С. Р. П. на 20.02.2023 г., е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. „РАЙЗТРАНС“ ООД е обжалвало разпореждането по административен ред, но с решение № 2153-15-190/14.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив жалбата е оставена без уважение. Горестоящият административен орган е формирал извод за наличието на всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. От съдържащите се в досието на злополуката документи е съобразил обстоятелството, че смъртта на С. П. е настъпила в 18:45 часа на 20.02.2023 г., на национален път 70 – магистрала център – Атлантическа Европа, в Бланзи (Сон-е-Лоар), Франция и е причинена от пътнотранспортно произшествие, последвано от пожар. Приел е, че липсват каквито и да било индиции и доказателства, увреждането на здравето на С. П. да е вследствие на нетравматично увреждане на здравето му. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на „РАЙЗТРАНС“ ООД против цитираното административно решение е отхвърлена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а касаторовите доводи за противното са неоснователни. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните административни актове) в хода на проведеното от него съдебно–административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата на дружеството срещу акта на директора на ТП на НОИ – Пловдив, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от „РАЙЗТРАНС“ ООД за неговата незаконосъобразност. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното пред него решение и потвърденото със същото разпореждане са издадени от компетентни органи, в изискуемата от закона форма, не е нарушена дължимата процедура и актовете са издадени в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за доказани всички кумулативно изисквани материалноправни предпоставки от фактическия състав на понятието „трудова злополука“ съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, както и че не са налице доказателства относно законовите хипотези на чл. 55, ал. 3 от КСО и чл. 60, ал. 2 от КСО. Тези изводи на съда произтичат от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, при която решаващият съд обосновано е счел, че злополуката е станала по време на трудовата дейност и в пряка причинна връзка с нейното упражняване (настъпилото ПТП, последвано от пожар) като е причинена травма, която има за резултат увреждане на здравето – смърт. Налице е настъпило внезапно травматично увреждане на здравето на С. Р. П., който попада в категорията на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Административният съд правилно е приел, че от събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че в конкретния случай не е приложима хипотезата на чл. 60, ал. 2 от КСО, съгласно която разпоредба, при декларирана злополука по повод нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертиза на работоспособността. Обоснован и изводът на съда, че съгласно извлечение от протокол с цел извършване на погребение или кремация, съставен от офицер на френската съдебна полиция със съдействието на съдебно–медицински експерт в университетски болничен център на Дижон, смъртта на лицето е причинена от пътно–транспортно произшествие, последвано от пожар, т.е. съдебно–медицинският експерт не е констатирал други причини за смъртта на лицето, поради което и увреждането на здравето на лицето, довело до смърт, не може да се приеме за друго, освен травматични наранявания в резултат на ПТП. В мотивите е посочено материално законосъобразно, че фактите, довели до настъпването на ПТП, т.е. механизмът на неговото възникване, са без правно значение по делото, освен ако са представени данни пред компетентните органи на НОИ, че лицето умишлено е причинило смъртта си. Такива данни съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от КСО пред административния орган, както и в хода на съдебното производство, не са представени. Неоснователен е касаторовият довод, че тъй като злополуката е настъпила в чужбина, административният орган не е положил необходимите усилия, за да се сдобие с повече детайли или косвени материали относно настъпилото произшествие. В хода на делото пред първоинстанционния съд са направени опити за събиране на още доказателства от Република Франция, но такива не са постъпили. Въпреки това административният орган е събрал и ценил всички относими доказателства. Не се споделя и следващият касационен довод, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 7 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и че е подходил формално, тъй като не е изследвал какво е положението на лице, което се явява пътуващ в товарния автомобил, и дали увреждането е станало по време или по повод на извършената работа. Правилно е установено, че С. П. е бил командирован в чужбина от „РАЙЗТРАНС“ ООД със заповед № 006-2023/09.01.2023 г., издадена на основание чл. 5, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, както и че увреждането на здравето на С. П. е настъпило през време и във връзка с възложената му работа. Обстоятелството, че непосредствено преди инцидента товарният автомобил не е бил управляван от С. П., а от другото командировано лице, не променя този извод, тъй като при командироване на работа извън пределите на РБългария е налице продължително състояние, свързано с изпълнение на трудовите задължения на командированите лица. Предвид изложеното налице са материалноправните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО за признаване на злополуката за трудова, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Във връзка с поддържаното от касатора възражение за необоснованост на съдебното решение, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. По конкретното дело първоинстанционният административен съд е установил вярно фактите по спора, като се е позовал и е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност ангажираните по делото доказателства. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят наличието на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което решението на Пловдивския административен съд следва да бъде оставено в сила. Ответният административен орган е направил искане за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния му представител, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (превалутирано), като съобразно правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с чл. 9, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, сумата следва да се заплати на юридическото лице, в структурата на което е административният орган – Националният осигурителен институт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,