Определение № 157 от 30.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2242/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 във вр.с ал.1 т.1 ГПК. К. И. Б. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 77 от 24.02.2014 година по гр.д. Nо 6949/2013 година на Върховен касационен съд-ГК, III отд., с което е върната молба за отмяна вх. Nо 1031170 от 09.08.2013 година по чл. 303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК на влязло в сила Решение от 15.03.2004 год. по гр.д. Nо 11461/ 2002 година на Софийския районен съд, ГК 32 състав на основание чл. 306 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.2 ГПК. С частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, без да се сочат конкретни основания, касаещи нарушение на процесуалните правила. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение, тричленен състав на ВКС е приел, че молба за отмяна на молителя К. Б. е нередовна поради непосочени и неуточнени основания за отмяна по см. на чл. 303 ал.1 и сл. ГПК, и след като в дадения от съда срок за отстраняването на тези недостатъци, молителят не е съобразил процесуалното си поведение в съотвествие с указанията на съда, е върнал молбата за отмяна, на основание чл. 306 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е уредено като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решение. Касае се до самостоятелно извънинстанционно производство, което има за цел, при установяване на определени несъответствия между решението на съда и действителността / установени на база нови писмени доказателства или нови обстоятелства / т.1./, или влязла в сила присъда за установяване неистинността на писмено документ, неистиност на свидетелски показани или невярно заключение на вещо лице/ т.2./ отмяна на съдебно решение, на което се основава решението, чиято отмяна се иска / т.3/ и др./ да въздейства върху силата на присъдено нещо т.е. върху стабилитета на конкретен съдебен акт. За да се допусне до произнасяне по основателността на молбата за отмяна на твърдяното основание, следва да е налице редовна молба за отмяна. Всяко съдебно производството може да бъде надлежно инициирано само въз основа на редовна от гл. т. на изискванията на закона молба- искова молба, въззивна или касационна жалба, частна жалба, молба за отмяна и др. С разпоредбата на чл. 306 ал.1 ГПК е формулирано императивното правило: ” молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и да сдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна „. Ако съставът на ВКС, компетентен да се произнесе по молбата за отмяна констатира, че същата не съдържа онези реквизити, които законодателят е поставил като условие за надлежно иницииране на съответното съдебно производство/ в случая това за отмяна на влязло в сила решение /, той остсвя молбата за отмяна без движение, като дава указания за отстраняването на констатирания порок. В конкретния случай правилно и в пълно съответствие на закона, с администриращият редовността на молбата за отмяна състав на ВКС е дал указания да се посочи основанието и се мотивира искането за отмяна. Посочването на основанието, на което се основава молбата за отмяна следва да е в рамките на някоя от хипотезите на закона- чл. 303 ал.1 ГПК и чл. 304 ГПК. Основанието да е ясно посочено, тъй като някои от разпоредбите на чл.303 ал.1 ГПК визират няколко фактически състава, свързани с различни форми на допуснати нарушения от процесуално естество / несъбиране на доказателства, неучастието на страната лично или чрез повереник по делото поради нарушение от страна на решаващия съд на съответните правила, гарантиращи участието на страната в процеса и възможността за ефективна правна защита и др. В молбата за отмяна не може да се сочи само основанието и общата формулировка на нарушението, а следва да се посочи точно / като фактически обяснения/ коя от хипотезите е налице и се поддържа с молбата. След като данните по делото сочат, че съставът на ВКС е дал указания на молителя именно в насока на точното приложение на закона и молителят не е изпълнил тези указания, приложената санкционна последица- връщане на молбата за отмяна на основание чл. 306 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.2 ГПК е правилна и законосъобразна. Ето защо доводите на състава на ВКС, чието определение се обжалва, се споделят изцяло от настоящия състав. Върховният касационен съд многократно е заемал становище, че производството за отмяната на влезли в сила решения, като извънреден способ за проверка на ползващите се със сила на присъдено нещо съдебни актове, е подчинено на строго регламентирано основания. Когато се касае до искане за отмяна поради обстоятелството, че страната молител не е удовлетворена от постановен от съда правен резултат по цитираните съдебни решения, без конкретно посоченото основание да е от тези установените от закона в чл. 303 ГПК или да се основава на обективни факти, а не на твърдения, то производство по отмяна не може да бъде надлежно проведено. По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия