Определение № 4930 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3739/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Й. Р. и Д. Й. Р. от гр. София, против Определение № 5376/10.02.2026 г., постановено по адм. д. № 13286/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на Р. Й. Р. и Д. Й. Р. срещу мълчалив отказ от страна на кмета на район „Връбница“, по отношение на подадена в районната администрация молба - декларация № РВР25-МД94-41/30.10.2025г., за придобиване правото на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че отказът е неправилен, като се излагат съображения за допустимост на производството. Ответникът – Кметът на Район „Връбница“, Столична община, на изразява становище по основателността на частната жалба. При извършената проверка, Върховният административен съд, трето отделение, намери частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: АССГ е бил сезиран с жалба на Р. Й. Р. и Д. Й. Р. срещу мълчалив отказ от страна на кмета на район „Връбница“, по отношение на подадена в районната администрация молба - декларация № РВР25-МД94-41/30.10.2025г., за придобиване правото на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка. С Определение № 5376/10.02.2026 г., постановено по адм. д. № 13286/2025 г., АССГ е прекратил производството по адм. д. № 13286/2025 г. на основание чл. 159, т. 4 от АПК – поради отпадане на правния интерес на оспорващия. Съдът е приел, че след издаване на изричен акт на 11.12.2025 г., с който е удовлетворено искането на жалбоподателя, правният интерес от оспорване на мълчаливия отказ е отпаднал. Липсата на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка обуславя оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 4 АПК. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. В случая, искането за отмяна на мълчаливия отказ на Кмета на Район „Връбница“, Столична община, за извършване на обстоятелствена проверка по подадена молба-декларация № РВР25-МД94-41/30.10.2025 г. към момента на произнасяне на съда е удовлетворено, което води не само до последващо отпадане на правния интерес на жалбоподателя в хода на съдебното производство, но и до последваща липса на годен за съдебен контрол административен акт. В тази връзка, правилно административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Р. Й. Р. и Д. Й. Р. и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК, като им е присъдил направените в съдебното производство разноски, при съобразяване на разпоредбите на чл. 156 от АПК, вр. с чл. 143, ал. 1 и 2 от АПК. Що се отнася до възраженията, свързани с обстоятелството, че след подаване на заявлението на частните жалбоподатели ответният орган е инициирал производство по „актуване“ на процесния имот като такъв общинска собственост, съдът намира, че същите касаят спор за материално право, който не се явява предмет на административното производство. В допълнение следва да бъде изложено и това, че самият акт за общинска собственост не създава вещни права и не влияе пряко на спора, касаещ материалното право на собственост върху недвижимия имот. Обстоятелството, свързано с момента на изготвяне на акта за общинска собственост подлежи на преценка в самото нотариално производство. По изложените съображения оспореното определение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на осн. чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение