Определение № 3149 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2694/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. К. Ц. от гр. София, подадена чрез адвокат И. Златанова, срещу определение № 5312 от 10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1130/2026 г. по описа на Административен съд - София - град. В жалбата са изложени съображения, че обжалваното определение е неправилно, тъй като оспореното решение на кмета на Столична община - район „Надежда“ е индивидуален административен акт. Прави искане Върховният административен съд да отмени постановеното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – кметът на Столична община район „Надежда“, чрез процесуален представител И. Гетова, с представеното по делото възражение оспорва частната жалба, като неоснователна като излага подробни съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - София - град е образувано по жалба от С. К. Ц., подадена срещу решение № РНД24-ПБ20-58 от 30.12.2025 г., издадено от кмета на Столична община - район „Надежда“. Първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай с обжалваното решение не се изменя или отменя акта на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО). Волеизявлението е за отхвърляне на оспорването срещу съответния административен акт. Следователно според съда в този случай в съответствие с разпоредбите на чл. 145, ал. 2, т. 2 и чл. 98, ал. 2 от АПК, отказът на кмета на Столична община - район „Надежда“, в качеството му на непосредствено по-горестоящ административен орган по смисъла на чл. 81, ал. 1 от АПК не подлежи на съдебно оспорване. Изложеното е мотивирало съда да постанови оспорения понастоящем правен резултат. Определението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. С оглед фактите по делото се установява, че решение № РНД24-ПБ20-58 от 30.12.2025 г., издадено от кмета на Столична община - район „Надежда“ е издадено в производство по чл. 10, ал. 4 от НРУУРОЖТСО, а именно по реда на задължителното административно обжалване на актовете на колективния орган (Комисията по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖТСО) пред кмета на района. С оглед изрично формирания петитум за отмяна на решението на кмета на Столична община - район „Надежда“ съдът е направил правилен извод, че решението не подлежи на съдебно оспорване. В случая съдът правилно е преценил в какво се състои отправеното до съда искане и кой административен акт се оспорва пред съда, като правилно е приложил съобрази разпоредбите на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал.2, т. 2 от АПК. След като с подадената жалба срещу решението на кмета на Столична община - район „Надежда“ жалбоподателят е сезирал съда с искане за съдебен контрол на административен акт, който не подлежи на оспорване. Това следва от нормите на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, според които решението на по-горестоящия административен орган подлежи на съдебен контрол само когато с него е изменен първоначалния административен акт или същият е отменен и въпросът е решен по същество, какъвто не е процесния случай. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорването е недопустимо и е прекратил производството по делото. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски следа да се присъдят на ответника - Столична община - район „Надежда, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 66.47 евро за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение