Решение № 6563 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11045/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Я. К. Н. срещу решение № 8105/26.09.2025 г., постановено по адм. дело № 706/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявеният срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас /ОД на МВР – Бургас/ иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че вредите се претендират от действията на полицейските служители по извършване на проверката, докато изложените в исковата молба факти обосновават претенция за обезщетяване на вреди от отменен административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-7779-000047/17.03.2022 г. Ответникът Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас оспорва касационната жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратурата дава заключение за нейната неоснователност. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди данните по делото, доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211 АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 17.03.2022 г. спрямо касатора е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-7779-000047/17.03.2022 г., с която е прекратена регистрацията на управлявания от него автомобил. Приел е също, че заповедта впоследствие е отменена с влязло в сила решение № 3340/09.04.2025 г. по адм. дело № 372/2025 г. на Административен съд – Бургас. Независимо от това след уточняваща молба от процесуалния представител на ищеца,съдът е счел, че предмет на настоящия иск са вреди от незаконосъобразни действия на полицейски служители при извършване на проверката и тестването на водача, поради което е обсъдил единствено наличието на незаконосъобразно действие по смисъла на чл.204, ал.4 АПК и е отхвърлил иска. Решението е правилно. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е доказан първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразно фактическо действие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, от което пряко и непосредствено да са настъпили претендираните неимуществени вреди. Безспорно е, че на 17.03.2022 г. полицейските служители са извършили проверка на водач на МПС за употреба на алкохол и наркотични вещества. Тази дейност е част от възложената на органите на МВР контролна функция по опазване на обществения ред и безопасността на движението по пътищата. Самото извършване на проверка с техническо средство, включително с тест, определен със съответната заповед на министъра на вътрешните работи като средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, не представлява противоправно действие само по себе си. Обстоятелството, че последващото химико-токсикологично изследване не е потвърдило отчетения от полевия тест резултат, не води автоматично до извод, че самото тестване е било незаконосъобразно. Полевият тест има именно предварителен и индициращ характер, като положителният му резултат е основание за предприемане на последващи процесуални и административни действия, включително за издаване на талон за медицинско изследване и вземане на биологични проби. Неоснователен е доводът на касатора, че липсата на външни признаци за употреба на наркотични вещества изключва възможността за проверка. Правомощието на полицейските органи да извършват контролни проверки на водачи на МПС не може да се сведе единствено до случаи, при които предварително са констатирани видими признаци на употреба. Дори да се приеме, че наличието или липсата на такива признаци има значение за преценката за законосъобразност на последващите актове, този въпрос е относим към съдебния контрол върху издадените въз основа на проверката административни актове, а не обосновава самостоятелна незаконосъобразност на физическото действие по тестване. Неоснователно е и оплакването, че съдът не е отчел обстоятелствата относно техническото обслужване и производството на използвания тест. По делото не е установено към момента на проверката използваният вид тест да е бил изключен от допустимите технически средства за проверка по приложимия административен ред. Докато съответният общ административен акт, с който е определен този вид тест, е действащ и задължителен за органите, полицейските служители не могат да бъдат упрекнати в противоправност единствено поради твърдения за преустановено производство или техническо обслужване от производителя. Тези доводи биха могли да имат значение при преценка на доказателствената стойност на резултата и при законосъобразността на актовете, основани на него, но не превръщат самото извършване на проверката в незаконосъобразно фактическо действие. Правилен е и изводът на първата инстанция, че твърдените от ищеца неблагоприятни последици не са пряка и непосредствена последица от самото тестване. Отнемането на свидетелството за управление, прекратяването на регистрацията на автомобила, образуването на административнонаказателно и досъдебно производство произтичат от последващи актове и процесуални действия на компетентните органи. При това положение причинната връзка следва да се търси между вредите и съответния отменен административен акт, ако се претендира обезщетение от него, а не между вредите и предхождащото техническо действие по извършване на проверката. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е разграничил фактическите действия по проверката от административните актове, издадени въз основа на резултата от нея. Не може да бъде споделено разбирането на касатора, че всяко действие, което фактически е поставило началото на последваща административна или наказателна процедура, само по себе си поражда отговорност по ЗОДОВ, ако крайният резултат от процедурата е благоприятен за проверяваното лице. Отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не е санкция за всеки неправилен или непотвърден първоначален резултат от проверка, а обезщетителна отговорност за вреди, причинени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие. Когато неблагоприятните последици са настъпили в резултат на издаден административен акт, който впоследствие е отменен, именно този акт е релевантният юридически факт, от който може да се извежда отговорността, при наличие и на останалите законови предпоставки. В случая исковата претенция е изрично основана на твърдения за незаконосъобразно фактическо действие – извършването на полеви тест. Първоинстанционният съд не е бил длъжен да измества основанието на иска и да разглежда непредявена претенция за вреди от отменените заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Съдът правилно се е произнесъл в рамките на заявеното основание и е достигнал до законосъобразен извод за неоснователност на предявения иск. При липса на установено незаконосъобразно действие, правилно първоинстанционният съд е приел, че не следва да обсъжда самостоятелно останалите елементи от фактическия състав на отговорността – наличие на вреди и причинна връзка. Тези елементи не могат да обосноват уважаване на иска при недоказан първи елемент от отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника по касационна жалба ОД на МВР Бургас следва да бъде присъдено възнажграждение за юрисконсулт в размер на 100/сто/ евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение