Определение № 5539 от 29.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4496/2024 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на ищцата С. Т. С., подадена чрез процесуалния й пълномощник адв. М. Д. срещу определение № 3535/21.08.2024 г., постановено по частно възз. гр. дело № 1648/2024 г. на Варненския окръжен съд (ВОС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено разпореждане от 15.11.2023 г. по гр. дело № 3437/2020 г. на първоинстанционния Варненски районен съд, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист за разноските по делото в размер 5 086.26 лв., присъдени в полза на ответника „Електроразпределение Север“ АД с решение № 50024/19.09.2023 г. по касационно гр. дело № 3892/2021 г. на Върховния касационен съд (ВКС). Насрещната страна – ответникът „Електроразпределение Север“ АД, в отговора си на частната касационна жалба излага становище за процесуална недопустимост на същата, като поддържа, че въззивното определение № 3535/21.08.2024 г. не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила на датата на постановяването му. При извършената служебна проверка съдът намира за основателно възражението на ответника, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно задължителните указания, дадени с т. I, изреч. последно, предл. 1 от тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежи на касационно обжалване въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал. 1 от ГПК. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че законодателят е предвидил процесуална възможност за триинстанционно съдебно производство единствено по отношение на разпорежданията по искане за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК – въз основа на актове по чл. 404, т. 2 и т. 3 от ГПК (т. нар. чуждестранни изпълнителни основания), какъвто не е настоящият случай. Дадени са и подробни разяснения относно необжалваемостта на въззивните определения, постановени по частни жалби срещу първоинстанционни разпореждания за издаване на изпълнителен лист въз основа на актове по чл. 404, т. 1 от ГПК (т. нар. местни изпълнителни основания), каквото е и атакуваното в случая въззивно определение № 3535/21.08.2024 г. на ВОС, като в същото е и изрично указано, че то не подлежи на касационно обжалване. Предвид гореизложеното, подадената по делото частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване и влязъл в сила съдебен акт на въззивния съд, а настоящото частно касационно гражданско производство пред ВКС следва да бъде прекратено, като процесуално недопустимо. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,