Решение № 398 от 25.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 738/2009 г.

Решение № 398 от 25.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 738/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби от А. Н. Ч., приподписана от адв. Д от Е. собственост на ул. "С" № 18 в гр. С. чрез председателя на УС на ЕС Е. А. срещу решение № 345 от 14.07.08 г. по в. гр. дело № 1010/05 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 441 от 4.11.04 г. по гр. дело № 3140/03 г. на Софийски районен съд, 29 състав и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявените искове по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. С определение № 1* от 25.09.09 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса за правната квалификация. Жалбоподателят А. Ч. излага оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Моли решението да бъде отменено и искът -уважен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Жалбоподателят Е. собственост на ул. "С" № 18 също счита решението за неправилно и сочи отменителните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Искането е за отмяна на решението. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск - по чл. 79 от ЗЗД вместо да обсъди релевантните обстоятелства за предявения иск по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Поставеният от касаторите въпрос относно задължението на съда да даде правна квалификация на спорното материално право е решен в обжалваното решение в противоречие с трайната практика на ВКС. Същата изисква от изложените факти в исковата молба съдът да извлече точното правно основание, въз основа на което решава конкретния правен спор. Именно без да се е съобразил с това свое задължение съдът е постановил обжалваното решение, като е приел, че първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск - чл. 79 от ЗЗД вместо да реши спора по същество и да му даде вярната правна квалификация. По основателността на касационните жалби: Касационните жалби са основателни. В случая ищецът е твърдял, че като етажен собственик в ЕС е извършил неотложен ремонт на подпокривното пространство, като за целта е наел строителна фирма и е заплатил разходите по устна уговорка с председателя на ЕС, без да има взето решение на ОС на ЕС. Въззивният съд е дал вярната квалификация на претенцията, като е посочил, че отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на чл. 61, ал. 2 вр. с ал. 1от ЗЗД - водене на чужда работа без пълномощие, но изводът му за недопустимост на първоинстанционното решение предвид произнасянето по иск, който не е бил предявен, е неправилен. Налице не е хипотезата на произнасяне от първостепенния съд по непредявен иск, а неправилна правна квалификация. Правната квалификация на иска се дава от съда с оглед наведените обстоятелства и петитума на исковата молба. По тези съображения дадената от първоинстанционния съд квалификация по чл. 79 от ЗЗД не е обвързвала въззивния съд и той правилно е определил действителния предмет на спора по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, по който е следвало да се произнесе по същество. Допуснато е съществено нарушение на процесуалния закон, което е основание по чл. 293, ал. 3 от ГПК решението да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.