Решение № 6031 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1121/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на Министерството на вътрешните работи (МВР) срещу Решение № 10756/01.12.2025 г. на Административен съд Пловдив (АС-Пловдив), постановено по адм. дело № 1218/2025г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 3286з-1643/22.04.2025 г. на ВПД директор на ГДНП, с която е отказано снемането на полицейска регистрация рег. № [номер] от 01.12.2015 г. по описа на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив (ОДМВР – Пловдив), извършена на Т. С. К.; преписката е изпратена на административния орган за ново разглеждане на искането на Т. С. К. за снемане на полицейска регистрация рег. № [номер] от 01.12.2015 г. по описа на ОДМВР – Пловдив, при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени в решението; Главна дирекция „Национална полиция“ е осъдена да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложените съображения по същество се свеждат до това, че административният акт е мотивиран, противно на възприетото от първоинстанционния съд. Полицейската регистрация е била необходима за предотвратяване и разкриване на престъпления, защита на националните интереси и опазване на обществения ред. В писмена защита по делото оспорването се допълва със съображения, че срокът за съхранение на личните данни е 50 години, съгласно чл. 7 от Инструкция № 8121з-1280 от 07.10.2021г. за реда за обработване на лични данни в МВР (обн.ДВ, бр. 87/19.10.2021г. изм. ДВ, бр. 114/24.12.2025г.), наричана за краткост Инструкция № 8121з-1280 от 07.10.2021г. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски по делото, алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касаторът се представлява от юрк. Розенова. От ответника по касация – Т. С. К. е депозиран писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Моли за отхвърляне на касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът по касация се представлява от адв. Хаджиев. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че Т. С. К. имал извършена полицейска регистрация № [номер] от 01.12.2015 г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Пловдив, за престъпление по чл. 277а от НК, във връзка със ЗМ № 172/01.12.2015г. на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Пловдив, по пр. пр. № 7744/2015 г. на Окръжна прокуратура (ОП) - Пловдив. От справка с бюлетин за съдимост с рег. № 250205005000058088/05.02.2025г. съдът установил, че К. е осъждан с Определение № 67/26.07.2016г. по НОХД № 1674/2016г. по описа на Окръжен съд (ОС) - Пловдив и реабилитиран по право на 27.07.2019г. Административното производство било образувано заявление по вх. № 317005-12/27.01.2025г. по описа на ОДМВР Пловдив от Т. К. с искане за снемане на полицейска регистрация. След извършване на проверка било изготвено Предложение УРИ 317р-317в/28.02.2025г. от директора на ОДМВР - Пловдив до директора на ГДНП за отказ за снемане на полицейската регистрация. Със Заповед №3286з-1643/22.04.2025г. директорът на ГДНП е отказал снемането на полицейска регистрация рег. №15234 от 01.12.2015г. по описа на ОДМВР-Пловдив, извършена на Т. К., като в заповедта е възпроизведено съдържанието на Определение № 67/26.07.2016г. по НОХД № 1674/2016г. по описа на ОС - Пловдив и е посочено, че прекратяването на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), включително при реабилитация. Административният орган се е позовал на мотивираното предложение на директора на ОДМВР-Пловдив за отказ за снемане на полицейската регистрация и посочил, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон, като данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. За да отмени оспорения административен акт АС-Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Решаващият съд е изложил съображения, че административният орган е провел административното производство в противоречие с приетото в Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС, във вр. с чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година. В тази връзка АС-Пловдив е констатирал, че директорът на ГДНП е изложил общи съображения за необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, но по съществото на искането за заличаване липсвала каквато и да е конкретика. Съдът е посочил, че по делото няма данни, които да определят личността на К. като рискова за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Според съда административният орган е обсъдил извършеното от К. престъпление, но не е извършил анализ относно личността на жалбоподателя, както и миналото или профила му. Не се установявало и наличие на данни за други извършени от К. престъпления и противообществени прояви. Не е бил обсъден и периодът, който е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето, нито периодът от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Липсвал анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани. Не били обсъдени и представените със заявлението доказателства. Настоящият касационен състав намира, че АС-Пловдив е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, проявил е процесуална активност като е събрал всички относими към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Разпоредбата, регламентираща основанията за снемане на полицейска регистрация – чл. 68, ал. 6 ЗМВР, в светлината на Решение по дело С-118/2022 г. на СЕС и Директива (ЕС) 2016/680, е непълна и има празнота, която следва да се преодолее посредством прилагане на съюзното право. Сезиран с искане за снемане на полицейска регистрация административният орган следва да направи конкретна преценка за необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и преценка дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, извършено ли е ново престъпление от общ характер, в периода след изтърпяване на наказанието, представлява ли лицето по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. В производство по чл. 68, ал. 6 ЗМВР административният орган трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането, но тази проверка освен предвидените действия в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, ал. 6, т. 1 - т. 5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по-широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри - естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение необходимостта от превенция на деяния, опасни за обществото. В процесния случай, за да мотивира отказа си за снемане на полицейската регистрация директорът на ГДНП е приел, че не са налице лимитивно изброените предпоставки по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Допълнително е обсъдено деянието на К. и е преразказано наказателното дело. Декларативно е посочено, че е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, чрез способа на полицейската регистрация. Същите данни били необходими за установяване на връзка между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Правилно съдът е приел, че отказът за снемане на полицейска регистрация след реабилитация е незаконосъобразен според чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и Директива (ЕС) 2016/680, ако не е извършена проверка за необходимостта от съхранение на данните в съответствие с чл. 4, § 1, б. "в" и "д" от Директива 2016/680. Предвид установените пропуски правилна е констатацията на АС-Пловдив, че административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, тъй като административният орган не е обосновал и доказал необходимостта от поддържането на полицейска регистрация на Т. К.. Пред касационната инстанция от касатора е заявена претенция за установеност на времето, през което следва да се подържа полицейска регистрация, като се е позовал на чл. 7 от Инструкция № 8121з-1280 от 07.10.2021г. Съгласно чл. 7 от Инструкция № 8121з-1280 от 07.10.2021г. когато сроковете или обстоятелствата за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са определени в нормативен акт или със заповед на министъра на вътрешните работи, срокът за съхранение е 50 години от започване на обработването, а срокът за периодична проверка е 5 години. Настоящият касационен състав намира, че позоваването на Инструкция № 8121з-1280 от 07.10.2021г. е неотносимо за случая. На първо място разпоредба на чл. 7 е изменена ДВ, бр. 114/24.12.2025г., т. е. след като делото е решено от първата инстанция и е депозирана касационата жалба. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон, се преценява към момента на издаването му, а изменението на закона не представлява нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Инструкцията е издадена във връзка с прилагане на Регламент 2016/679 на Европейския парламент и Съвета за защита на физическите лица във връзка с обработването на личните данни и относно свободното движение на такива данни (чл. 1, ал. 2 от Инструкцията). В случая обаче не се претендира заличаване на лични данни /чл. 17 от регламента/, а заличаване на полицейска регистрация. Цитирания по-горе текст се явява и в противоречие с указанията за тълкуване и прилагане на закона, дадени с Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС във вр. с чл.4, параграф 1, б. „в“ и „д“ от Директива ЕС/2016/680 на ЕП и на Съвета. Всъщност чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 предвижда задължението на държавите-членки да определят подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни. Спазването на тези срокове се гарантира чрез процедурни мерки. В съображение 26-то от преамбюла на директивата също е записано, че "... с цел да се гарантира, че срокът на съхранение на данните не е по-дълъг от необходимия, администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед". Предвид цитираните текстове определянето на 50-годишен срок за съхранение поражда основателно съмнение за съответствие с изискванията на европейското законодателство. Все така обаче следва да се посочи, че при всяко искане за снемане на полицейска регистрация се дължи преценка дали съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Предвид горните съображения и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за разноски би била основателна, ако беше доказана. Доказателства за реално направени разноски от ответника по касация не са представени, поради което разноски за касационното производство не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение