Определение № 2010 от 20.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2702/2025 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ПИМК“ООД срещу решение №286/17.03.2025г. по в.гр.д.№3178/2024г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено изцяло решение №3317 от 23.07.2024 г., постановено по гр.д. №5093/2023г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявения от дружеството иск за осъждането на Р. Д. К., [ЕГН] да му заплати сумата 20 000лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име и репутацията на ищеца вследствие изразяване и разпространяване от страна на К. на неверни /клеветнически твърдения по адрес на ищцовото дружество в личния му профил във Фейсбук на 04.02.2023г., а именно „ Б. не иска да реши проблемите на града, най-малко на футболните фенове! Да припомня, че източването на парите чрез стадион „Б.“ става чрез ПИМК, които са касичка на ГЕРБ“. На състава е служебно известен факта, че е образувано тълкувателно дело № 1/2023 г. по описа на ВКС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по следния въпрос: Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица. С оглед предмета на производството и поставените за разглеждане в тълкувателното постановление въпроси, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. с чл.292 ГПК за спиране на настоящото производство до постановяване на тълкувателно постановление по т.д.№1/2023г., с което следва да се даде отговор на посочения по-горе въпрос, който е от значение за изхода на делото. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на I г. о.