Определение № 4238 от 23.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3566/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба (с характер на частна жалба) от S. G. (С. Г.), гражданин на Република Турция, чрез представител по пълномощие – адв. Й. Лалова от Адвокатска колегия – Хасково против Решение № 22192/04.11.2024 год., постановено по административно дело № 6593/2024 год. по описа на Административен съд – София-град, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на С. Г. срещу Заповед № РД-14-5136/23.11.2022 год. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. София при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и производството по делото е прекратено в тази част. Заявено е твърдение, че съдебния акт в оспорената му част е недопустим и незаконосъобразен, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. В подкрепа на това твърдение е заявено, че оспорената заповед е издадена във връзка с административни нарушения, извършени именно от С. Г. и заповедта е връчена срещу подпис на лицето. Развити са доводи, че със спиране на превозното средство са нарушени правата и интересите на лицето, поради което, издадената заповед е неблагоприятна за С. Г. и накърнява неговите права и интереси да осъществява международен превоз на товари. Сочи се, че заповедта е издадена с правно основание чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), поради обстоятелството, че е извършван международен превоз на товари, когато превозното средство се управлява от водач, гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, който не отговаря на изискванията на чл. 7а, ал. 4 от ЗАвтП. По мнение на оспорващия, тази констатация на административния орган е неблагоприятна и за него възниква правото да обжалва процесната заповед, като докаже, че отговаря на изискванията на чл. 7а, ал. 4 от ЗАвтП и материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка не са налице. Развити са и съображения, че С. Г. е бил конституиран в производството по делото, като е участвал, чрез процесуалния си представител и едва с крайния съдебен акт е отречено правото му на оспорване, което е прието за недопустимо. Оспорва се и извода на съда, че лицето не е активно легитимирана страна, доколкото не е адресат на административния акт и с него не се засягат законни права и законни интереси. При това оспорване е посочено, че административния акт е връчен на С. Г. с този административен акт се спира от движение товарен автомобил, управляван от лицето, което по същество съставлява неблагоприятна последица за него.

По изложените съображения е формулирано искане за отмяна на съдебния акт в оспорената му част и връщане на делото на първоинстанционния административен съд за разглеждане на спора по същество и по отношение на жалбоподателя С. Г..

Ответникът - началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. София при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ не изразява становище по оспорването.

След анализ на приложените по делото доказателства, настоящият касационен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по повод жалба от S. G. (С. Г.), гражданин на Република Турция и търговско дружество ORKUN ULUSLARARASI NAKLIYAT („Оркун Улусларараси Наклият“) с ЕИК 6470013812 с адрес на управление Република Турция, гр. Истанбул, представлявано от E.S. (Е. Сахин), чрез процесуален представител адв. К. Атанасова от Адвокатска колегия – Хасково против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-5136/23.11.2022 год., издадена от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. София при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

С оспорената ЗППАМ, на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „г“, т. 1, т. 3, б. „в“ от ЗАвтП е приложена следната принудителна административна мярка: по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „г“ и б. „в“ от ЗАвтП – временно спиране от движение на влекач с рег. № [номер] и прикачено полуремарке с рег. № [номер] – до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение и осигуряване на водач, който е гражданин на държава-членка на Европейския съюз или отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4 от ЗАвтП. Като фактически основания за постановяване на ЗППАМ е посочено следното: на 23.11.2022 год. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, инспектори в РД „Автомобилна администрация“ гр. София са установили, че S. G. (С. Г.), гражданин на Република Турция, около 09:50 часа в гр. София, на околовръстен път, на около 150 метра след пътен възел с бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение с. Казичене, като водач на влекач „Рено“ с рег. № [номер], собственост на фирмата превозвач и прикачено полуремарке марка „Тирсан“ с рег. № [номер] (собственост на ORKUN ULUSLARARASI) извършва международен превоз на товари с З.К. на Лиценз на Общността № KAF-01-008690/58/2015, валиден до 13.10.2025 год. от Р. Турция до Р. Унгария, видно от CMR № 04567-0008928 от 19.11.2022 год., като извършва следното нарушение:

1. За 24 часов период, водачът не е ползвал дневна почивка от най-малко 9 последователни часа за периода от 11:52 часа на 27.10.2022 год. до 11:52 часа на 28.10.2022 год. Намалената дневна почивка е намалена с 4 часа и 11 минути, видно от разпечатка на дигитална карта на водача, за което е наложено Наказателно постановление № 42-0004081/23.11.2022 год., с което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева;

2. Водачът е без сертификат за водач по чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2022 год. на МТ.

Посочено е също, че тъй като нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България е налице и правно основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „г“ от ЗАвтП.

По повод подадената жалба, с Решение № 5329/09.08.2023 год., постановено по адм. дело № 11764/2022 год., състав на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на E. S. (Е. Сахин), като законен представител на ORKUN ULUSLARARASI NAKLIYAT („Оркун Улусларараси Наклият“) с ЕИК 6470013812 с адрес на управление Република Турция, гр. Истанбул, против ЗППАМ № РД-14-5136/23.11.2022 год., издадена от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. София. Със съдебния акт е оставена без разглеждане жалбата на S. G. (С. Г.), гражданин на Република Турция против ЗППАМ № РД-14-5136/23.11.2022 год., издадена от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. София и е прекратено производството по делото, по отношение на този жалбоподател.

Така постановения съдебен акт е бил оспорен с касационна жалба от ORKUN ULUSLARARASI NAKLIYAT („Оркун Улусларараси Наклият“) и с частна жалба от S. G. (С. Г.) пред Върховен административен съд (ВАС). С Решение № 7735/21.06.2024 год., постановено по адм. дело № 3383/2024 год., състав на ВАС е обезсилил Решение № 5329/09.08.2023 год., постановено по адм. дело № 11764/2022 год. по описа на Административен съд – София-град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на съдебния акт е прието, че първоинстанционният съд е провел съдебното производство с ненадлежен ответник – Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. София към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, вместо с действителния такъв – началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. София към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

След връщане на делото в Административен съд – София-град, същото е заведено под нов № 6593/2024 год. по описа на съда. С Определение № 11310/09.07.2024 год. по адм. дело № 6593/2024 год., съдебният състав е конституирал страните, както следва: жалбоподатели – С. Г. и „Оркун Улусларараси Наклият“, представлявано от Е. Сахит; ответник - началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. София към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

С Решение № 22192/04.11.2024 год., постановено по адм. дело № 6593/2024 год., съдебният състав на Административен съд – София-град е оставил без разглеждане жалбата на С. Г. против ЗППАМ № РД-14-5136/23.11.2022 год. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ гр. София и е прекратил производството по делото в тази му част. При формиране на този правен резултат, съдът е приел, че жалбоподателят не е активно легитимиран да оспори процесния административен акт, тъй като не е негов адресат и с него не са засегнати негови права и законни интереси. Автомобилът е собственост на ORKUN ULUSLARARASI NAKLIYAT, който е упражнил правото си да оспори акта, засягащ правната му сфера.

По мнение на настоящия касационен състав, така формирания от първоинстанционния съд извод относно липсата на активна процесуална легитимация за оспорване на ЗППАМ по отношение на водача С. Г. е неправилен. Несподелим е извода на първоинстанционния съд, че в случая водачът на товарния автомобил С. Г. не е адресат на административния акт – ЗППАМ. Видно от оспорената заповед в същата е посочено името на жалбоподателя S. G., като водач на МПС, който е извършил нарушение на ЗАвтП. Обстоятелството, че в диспозитива на обжалваната ЗППАМ не е посочено изрично на кого се налага принудителната административна мярка, а единствено е описано в какво се изразява тя, не означава, че актът няма адресат. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, принудителните административни мерки се налагат за предотвратяването и преустановяването на констатирани административни нарушения. В този смисъл и с оглед постигане на така очертаната цел на ПАМ, следва извода, че тези мерки се прилагат именно спрямо нарушителите на съответните законови разпоредби. В случая установените от административния орган нарушения са извършени от водача S. G., поради което адресат на тези мерки следва да е именно той, доколкото целта на мерките е да се предотвратят и преустановят административните нарушения. Не без значение е и обстоятелството, че производството по издаване на ЗППАМ е проведено именно с участието на водача С. Г. (S. G.), на когото е и връчен екземпляр от заповедта, удостоверено с положения от него подпис. Относимо обстоятелство е и факта, че ПАМ се прилага до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение. Видно от административната преписка, против водача С. Г. са съставени две наказателни постановление с наложени административни наказания – „глоба“ в общ размер на 2 500,00 лева. В този смисъл, действието на ЗППАМ е обвързано с поведението на водача относно заплащане на наложените му глоби, а не с поведение на търговското дружество за заплащане на наложени „имуществени санкции“.

В съответствие с горните доводи и аргументи и доколкото С. Г. се явява адресат на административния акт, по отношение на същия е налице активна процесуална легитимация да оспори ЗППАМ. Като е достигнал до противния извод, първоинстанционният административен съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и по отношение на жалбоподателя С. Г. (S. G.).

Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,