Определение № 2279 от 21.07.2023 г. на ВКС по д. № 3119/2023 г.

В подадена от „Електрохолд Продажби“ ЕАД касационна жалба срещу решение № 185 от 19. 04. 2023 г. по в. гр. д. № 125/2023 г. на ОС – Перник се съдържа искане по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, за спиране изпълнението на въззивното решение, с което, след отмяна на първоинстанционното, е постановено осъждане на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, на основание чл. 92 ЗЗД, да заплати на Надежда З. Л. сумата 5800 лв. неустойка по чл. 29, ал. 1 ОУ, за неизпълнение на задължението за доставка на електрическа енергия за жилищен обект-апартамент. Молителят твърди, че за присъдената сума от 5800 лв. ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело № 20237900400915 по описа на ЧСИ Р. М., сметката на дружеството е запорирана и сумата 6768, 05 лв. е изтеглена от сметка на дружеството и преведена по сметка на ЧСИ. Сумата не е изплатена на взискателя, с което се обосновава правният интерес от спиране на изпълнението. Иска се изтеглената и преведена по сметка на ЧСИ сума от 6768, 05 лв. да се приеме за парична гаранция по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК и да се спре изпълнението на въззивното решение. Настоящият състав прие следното: Молбата по чл. 282, ал. 2, т.1 ГПК е допустима – налице е подадена в срок касационна жалба срещу осъдително въззивно решение. Към настоящия момент изтеглената от сметката на дружеството сума не е изплатена на взискателя, поради което е налице интерес от спиране на принудителното изпълнение. Неоснователно е искането на молителя за освобождаването му от внасяне на парична гаранция чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, като за такава се приеме запорираната от ЧСИ, изтеглената от сметка на дружеството и преведена по сметка на ЧСИ сума от 6768, 05 лв. Целта на паричното обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е да се гарантира удовлетворяването на признатото с решението вземане чрез учредяване на обезпечение по предвидения в чл. 180 и чл. 181 ЗЗД начин – внасяне на парично обезпечение по специалната сметка на ВКС. Запорираната от ЧСИ, изтеглена от сметката на дружеството и внесена по сметка на ЧСИ сума не представлява „надлежно обезпечение“ по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, вр. чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. На молителя следва да бъде предоставена възможност в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена парична гаранция в размер на 5800 лв. по специалната сметка на ВКС. С оглед на горното, съдът