Решение № 424 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 388/2009 г.

ВКСIII гражданско отделение18.06.2010 г.докладчик Мария Иванова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решението на Окръжен съд Монтана по гр. д. № 202/08 г. от 15.10.08 г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Б. М. срещу О. Б. с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ - за отмяна на освобождаването на ищцата от длъжността "заместник кмет" на общината със заповед на кмета от 9.11.07 г. на осн. чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА, за възстановяването й на посочената длъжност и за обезщетение за оставането й без работа в размер на 4 463,64 лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 424 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 388/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на О. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана /ОС/ по гр. д. № 202/08 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че по материалноправния въпрос за характера и съдържанието на наскоро приетата норма на чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА - представлява ли тя специално основание за уволнение без предизвестие или е свързана с тези по КТ, липсва съдебна практика. Това, както и предложената от касатора аналогия с разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм., сочи на необходимост от тълкуване на закона за точното му прилагане. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответницата по жалба В. М. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на въззивното решение: С обжалваното въззивно решение са уважени предявените от В. М. срещу касатора искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ, с които е оспорено освобождаването на ищцата от длъжността "заместник кмет на О. Бойчиновци", извършено на осн. чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА. Прието е, че нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА сочи само начина на прекратяване на тр. правоотношение със зам. кмета - без предизвестие, но основанията за това са по КТ. С оглед на законоустановеността им, равенството на страните по тр. правоотношение и възможността на уволнената да се защити срещу прекратяването, знаейки конкретните му предпоставки, уволнението й, извършено без посочване на основание по КТ, според ОС е незаконно със съответните последици. Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни: На осн. чл. 39, ал. 1 от ЗМСМА кметът на общината назначава зам. кметове в съответствие с одобрената численост и структура на общинската администрация и определя техните функции; на осн. ал. 4, зам. кметът може да бъде освободен без предизвестие със заповед на кмета на общината. Това основание за освобождаване е специално и аналогично на основанието по чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм., при статута на органите на изпълнителната власт, уреден в ЗАдм./ централни, териториални и други еднолични - чл. 19/ и ЗМСМА. Кметът е орган на изпълнителната власт в общината - чл. 38, ал. 1 от ЗМСМА /териториален орган на изпълнителна власт според чл. 19, ал. 3 от ЗАдм. /; той и заместник кметът / който го замества при отсъствие и изпълнява неговите правомощия, когато това е предвидено в закон - чл. 39, ал. 2 и 3 от ЗМСМА / имат всички права по тр. правоотношение, освен тези които противоречат или са несъвместими с правното им положение - чл. 19а, ал. 1 от ЗАдм. и чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА. Освобождаването на зам. кмета без предизвестие по чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА от назначилия го орган - кмета е по преценка на последния / това, макар да не е посочено изрично в разпоредбата на ЗМСМА следва от аналогията с чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм. /. Преценката не е обвързана с основанията на КТ, по целесъобразност е и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване освобождаването на това основание съдът следва да провери само дали освободеният е назначен на длъжността зам. кмет, за която е приложимо основанието по чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА, и дали е освободен от оправомощения за това орган - кметът на общината. В случая двете предпоставки са налице. Уволнението е законно, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ - неоснователни. В този смисъл е и Р по гр. д. № 898/09 г., на ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Въззивното решение, с което е прието противното е неправилно - незаконосъобразно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ да се отхвърлят като неоснователни. Поради изложеното и на осн. чл. 293 от ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.

Цитирани разпоредби

4