Определение № 50001 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3411/2021 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от К. Б. П., действаща със съгласието на мака си М. С. П., чрез адв. Р. А. А., против определение № 272120/22.07.2021 г., постановено по въззивно частно гр.д. № 3971/2021 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено определение на първостепенния Софийски районен съд за отхвърляне молбата на К. П., действаща със съгласието на мака си М. С. П., да направи отказ от наследство, оставено й от Б. М. П.. Производството по делото е спряно до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС. Постановено е Тълкувателно решение № 1/2021 г. на 23.01.2024 г. Пречките пред производството по делото са отпаднали и то следва да бъде възобновено. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник и представлява ли този отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 ЗС; преценката за това дали отказът от наследство е в интерес на малолетния или непълнолетния наследник, допустимо ли е да се направи в производството по чл. 130, ал. 3 СК. Въпросите попадат в предметния обхват на Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. на ОСГК на ВКС. В него е отговорено, че отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. В обжалваното определение законът е тълкуван в съответствие с приетото задължително разрешение в тълкувателния акт и крайният резултат е съобразен при точно приложение на закона. Ето защо, няма основания за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, съдът