Определение № 1164 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 824/2026 г.

Образувано е по частна жалба от Х. С., гражданка на Мали, подадена чрез процесуален представител адвокат Я. Косарова-САК, срещу определение № 40855 от 05.12.2025 г. по адм. д. № 12746/2025 г. на Административен съд – София-град, поправено с определение № 41270 от 10.12.2025 г. по адм. д. № 12746/2025 г. на Административен съд – София-град, с което на основание чл. 159, т.5 АПК като просрочена е оставена без разглеждане жалбата й от 04.12.2025г. против, срещу заповед № 4379 ПАМ-425/15.10.2025г. на М. М. по заместване на началник на ГПУ-Калотина, РД-Драгоман, ГД „Гранична полиция“ МВР за принудителното й настаняване в СДВНЧ. В частната жалба се излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като е необоснован правния извод на съда за просрочие на жалбата, защото обжалваната заповед не е връчена на разбираем от Х. С. език, независимо, че в нея е посочен преводач при връчването, поради окето за нея е било непонятно какво й се върчва и какъв е срока за обжалване и пред кой орган.Моли, да се отмени обжалваното определение и се разгледа жалбата й по същество. Ответникът - началник на ГПУ-Калотина, РД-Драгоман, ГД „Гранична полиция“ МВР не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като съобрази изложените доводи и провери обжалваното определение, прие за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалвания резултат, съдът е посочил: „…заповедта е връчена на 16.10.2025г., а жалбата е подадена на 04.12.2025г. Изложените съображения за липса на преводач при връчването на заповедта не са подкрепени с доказателства. В самата заповед е посочен срока за обжалване, поради което не е налице хипотезата на възстановяване или удължаване срока на обжалване. Следва да бъде отчетен и факта, че в продължение на почти два месеца от връчване на оспорваната заповед жалбоподателката не е предприела действия по обжалване въпреки престоя си в Република България и комуникацията с българските власти. Предвид така изложеното, следва извода, че жалбата е просрочена и следва бъде оставена без разглеждане, а производството-прекратено.“ Определението е неправилно като необосновано – правните изводи не кореспондират на относимите по спора факти, които не са били установени безспорно. Спорната заповед е връчена на жалбоподателя на 16.10.2025г. В нея е посочено че е присъствал преводач Р. Б. от [населено място], който се е подписал. В заповедта не е посочено как е определен този преводач, от какъв език е превеждал на жалбоподателя, този език бил ли е разбираем за нея. Никъде в другите документи по преписката не е посочена какъв език разбира тя – официалния език за Мали – френски или само местния език бамбара, посочен едва в настоящата жалба. Обстоятелствата относно езика на който се е провеждало административното производство в хипотезата на чл.14, ал.2 АПК не е бил изяснен от съда и поради това неоснователно е приел, че жалбоподателката е разбирала какво й се връчва, а с това и че е била наясно със срока за обжалване. Само при тези данни не може да се приеме, че жалбата е била просрочена. Съдът преди да формира крайния си правен извод е следвало служебно да събере доказателства относно вписания в заповедта преводач – как е назначен, от какъв език е преведена заповедта на адресата й и настоящ жалбоподател и всички относимо в тази връзка други доказателства за узнаването съдържанието на заповедта от жалбоподателката и едва тогава да прецени дали заповедта е връчена надлежно и след това дали е просрочена. Тези действия съдът следва да извърши след връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение