Определение № 6874 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6121/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Б., гражданин на Република Турция, чрез адв. Н. Рамаданова от Софийска адвокатска колегия, против разпореждане № 11605/04.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2933/2025 г. по описа на Административен съд - София - град, с което на основание чл. 158, ал. 3 от АПК подадената жалба с вх. № 6632/18.03.2025 год. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и при необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване, неблагоприятен за страната в производството акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на А. Б., гражданин на Република Турция, чрез адв. Рамаданова, срещу Отказ за издаване на виза вид "D", по заявление за издаване на виза, подадено на 15.01.2024 г., издаден от Генералното консулство Посолство на Република България в Истанбул. С разпореждане № 10061/24.03.2025 г. съдът е оставил жалбата без движение, като е указал 7-мо дневен срок на жалбоподателя да уточни кои негови права по Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/ са засегнати с отказа за издаване на виза. С молба от 03.04.2025 г. А. Б. чрез процесуалния си представител е посочил, че с постановения отказ са нарушени правата му, установени в чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ, което изрично са посочени на л. 4 от жалбата, където са изложени и конкретни факти във връзка с твърдените нарушения. С оспореното разпореждане съдът е приел, че така издадения отказ не подлежи на обжалване на основание чл. 10а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България, поради което е оставил жалбата без разглеждане и производството по делото е прекратено. Прието е, че в случая в постъпилата молба от 03.04.2025 год., след като са били дадени указанията, жалбоподателят е посочил бланкетни нарушения без да бъдат конкретизирани. Така постановеното определение е неправилно. Обжалваният пред Административен съд - София - град отказ е постановен по искане на жалбоподателя за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (вид "D"). В конкретния случай, в мотивите на оспорения административен акт е посочено правно основание на чл. 10, т.17 от Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/. С разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ, законодателят е регламентирал, че отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. С приемането на това ограничение е въведено предвиденото в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България изключение от общата клауза за обжалваемост на административните актове. Съобразно посочената правна уредба, отказите за издаване на дългосрочна виза подлежат на съдебен контрол единствено в случай на претендирани от жалбоподателя нарушени чрез отказа основни права, гарантирани му от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В настоящата хипотеза такива оплаквания са наведени още с първоначалната жалба, като в молбата от 03.04.2025 год. изрично е посочено, че е налице нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 и на правото на ефективни правни средства за защита по чл. 13 от ЕКПЧ. В мотивите на обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че в случая не са конкретизирани сочените нарушения. Този извод на първоинстанционния съд е изведен при неправилно тълкуване на нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ. Както вече се посочи по-горе, за да е допустима жалбата против отказ за издаване на виза Д, е необходимо и достатъчно оспорващият да посочи обстоятелствата, поради които с отказа за идване на виза, се нарушава упражняването на гарантирани от Конвенцията права и свободи. Едва с решението си по съществото на спора, след като прецени събраните в хода на процеса доказателства, съдът следва да установи дали оплакването за нарушаване на основни права е основателно. Като е сторил това в рамките на проверката по допустимост и редовност на жалбата, съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение, в резултат на което е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид така установените нарушения, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него от друг същия състав на първоинстанционния съд. Водим от изложеното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение