Определение № 3792 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по частната жалба на З. К. К. с постоянен адрес гр. София, [жк], [адрес], приподписана от адв. Денков, срещу Определение № 22356 от 05.11.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 5041/2024 г., с което жалбата на К. срещу отказ на Национална агенция по приходите от 30.04.2024 г. да приеме годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, подписана с издаден от „Борика“ АД електронен подпис, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото.

Според частния жалбоподател първостепенният съд е разгледал искането му по същество, приемайки за установени оспорени от К. факти, без да му осигури възможност да посочи доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира отмяна на определението.

Ответникът по частната жалба, Националната агенция за приходите, чрез гл. юрк. Йорданова, оспорва основателността й с аргумент, че данните по делото подкрепят извода на АССГ, че поведението на К. обективира незавършен опит да подаде декларацията поради субективната му преценка да не използва необходимия за подаване в портала на приходната агенция софтуер. Поддържа, че електронният адрес, на който впоследствие е изпратена декларацията, не е предназначен за подаване на такива, а обслужва информационния център на ведомството, който не е нито регистратура, нито деловодство. Навежда доводи, свързани със срока за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ и предвидените за това способи в ДОПК.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, намира частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения.

В сезиращото АССГ оспорване К. излага следните факти:

На 30.04.2024 г. попълнил годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2023 г. чрез портала за електронни услуги на НАП. При опит да я подпише с КЕП и при натискане на бутон „проверка и подаване“ системата предоставила текстов документ с описание на услуги на доставчик на удостоверителни услуги, различен от ползвания от оспорващия. Върху екрана се визуализирало съобщение „Стартирането на компонента за подписване бе неуспешно. Моля, заредете отново страницата и потвърдете стартирането му, както и съобщение от системата за защита от зловредни програми на езика Ява на английски език, означаващо в превод “Искане за разрешение за достъп/ Електронният подпис на тази програма е проверен. Желаете ли да изпълните това приложение? То ще получи неограничен достъп до вашата машина. Име: местни услуги StampIT/ Издател „Информационно обслужване“ АД“. К. не стартирал програмата. Възприел изложеното като отказ да бъде приета подадена декларация поради нежеланието му като потребител да ползва програми на посочения доставчик на удостоверителни услуги. Поради това изпратил декларацията на електронен адрес •••@•••, от където на 02.05.2024 г. получил отговор „в случай, че разполагате с облачен подпис, няма възможност да подадете ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ“, както и разяснения за други способи за подаване на ГДД.

При изложените факти частният жалбоподател отправил до АССГ искания първо, да бъде отменен отказ на НАП да приеме ГДД при нежелание от потребителя да използва програми на Информационно обслужване АД или друг избран от НАП доставчик на ЕУУ; второ, НАП да бъде задължена да преработи информационната си система като даде възможност да се използват КЕП от всички регистрирани в страната и в ЕС доставчици на ЕУУ; трето, да се отмени отказ на НАП да приеме ГДД по електронната поща.

В уточняваща молба от 21.08.2024 г. К. сочи, че обжалва:

1. Административен акт без номер на НАП, изразен с действие на 30.04.2024 г. – отказ да приеме декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ чрез портала за електронни услуги;

2. Неприемане на подписан с издаден от Борика АД електронен подпис документ – декларация;

3. Административен акт номер „СRМ:0105500“ на НАП, изразен в писмен отговор от 02.05.2024 г. – отказ да приеме декларация по чл. 50 ЗДДФЛ по електронната поща.

АССГ е приел, че според твърденията в жалбата К. се е опитал да подаде декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ чрез портала за електронни услуги на НАП, но не е завършил процеса по подписване на декларацията, което обективира незавършен опит за подаване на декларацията от негова страна, а не неприемането й в системата на НАП. Съдът обобщава, че не е налице отказ да се приеме декларацията по смисъла на чл. 99, ал. 5 ДОПК.

Определението е неправилно.

Като субекти на облагане по чл. 4 ЗДДФЛ местните физически лица са длъжни ежегодно да подават декларация по образец – чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ в срока по чл. 53 ЗДДФЛ и на мястото по чл. 54 ЗДДФЛ. От разпоредбите на глава Тринадесета ДОПК – чл. 99 – чл. 104 ДОПК следва, че на задължението на лицата да подадат декларация съответства правомощието на администрацията за нейното (не)приемане. Относими към случая са нормите на чл. 102 ДОПК, тъй като не се спори, че К. е попълнил декларация чрез портала за електронни услуги на НАП.

По силата на чл. 102, ал. 2 ДОПК при приемането на декларации, документи или данни, подадени по електронен път, се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение. В чл. 102, ал. 3 ДОПК са изброени хипотезите, при които не се приемат декларации: - несъдържащи ЕГН на осигурено лице, периода, за който се отнася информацията, или неотговарящи на изискванията за формат на записа и попълване на съответния вид документ. Предвидено е в тези случаи на подателя да се изпрати съобщение за отказ в тридневен срок от получаването им. Горната регламентация налага извод, че законодателят разграничава понятията „приемане“ на подадена по електронен път декларация и „получаване“ на такава – чл. 102, ал. 3 in fine ДОПК.

В съответствие с принципите на равенство и на служебно начало съдът следва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявеното оспорване, след като обсъди релевантните за него факти, доказателствата по делото и становищата на страните. Той не е обвързан от правната квалификация, посочена от оспорващия или от административния орган. АССГ е възприел становището на ответника по оспорването (и дори дословно е възпроизвел писмото на заместващ изпълнителния директор на НАП на л. 30, гръб от първоинстанционното дело), съдържащо твърдение за факти (относно техническите характеристики на компонентата за подписване на декларацията), които подлежат на доказване. Инстанцията по същество не е съдействала на оспорващия да конкретизира твърденията си по фактите с оглед насрещните твърдения на администрацията като му укаже да заяви кое от тях оспорва като му осигури възможност да посочи доказателства в подкрепа на тезата си.

По тези съображения определението следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия по заявеното оспорване.

Воден от изложеното, Върховният административен съд, Първо отделение,