Определение № 3248 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4094/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Инвестбанк“ АД срещу определение № 1637 от 01.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 3381/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 525 от 02.05.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му. Ответникът по жалбата А. А. П. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С решение № 525 от 02.05.2024 г. по в. гр. д. № 3381/2023 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от А. А. П. против „Инвестбанк“ АД иск с правна квалификация чл. 124 ГПК за признаване на установено, че ищецът е собственик апартамент № * с идентификатор ***** по КК на [населено място] на основание давностно владение, осъществено в периода м. декември 2008 г. до 01.12.2021 г. Независимо от обстоятелството, че в рамките на въззивното производство не е било заявено възражение от ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е приел, че страната е била лишена от възможността да направи такова възражение, тъй като процесът е финализиран в отсъствие на ищеца, поради което се е произнесъл по наличието на предпоставките за намаляване на претендираното от страна на ответника по въззивната жалба адвокатско възнаграждение в размер на 9600 лв. поради прекомерност. Посочено е, че в случая заплатеният от страната адвокатски хонорар не надвишава минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, но че претендираната сума следва да бъде редуцирана до сумата от 4000 лв., с оглед на вида, естество и обема на извършените от процесуалния представител на ответника правни и фактически действия по защита на банката във въззивното производство, съобразявайки и решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Обжалваното определение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При липсата на възражение за прекомерност законодателят изключва компетентността на съда служебно да намали претендираното от страната възнаграждение за адвокат. Предвид това и с оглед липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на въззивника, претендираната от въззиваемата страна сума за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдена в пълен размер. Неявяването на страната, респ. на нейния пълномощник на проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание, на което съдът е приел, че предпоставките на чл. 142, ал. 2 ГПК отлагане на делото не са налице, не е основание за намаляване служебно от съда на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а въззивното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като въззивникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в пълния претендиран размер от 9600 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІ г. о.,