Определение № 210 от 28.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2016 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. И. П. и В. М. П., чрез процесуалните им представители адв. Ж. Р. и адв. Д. Т. от АК-Б. с искане за допълване на определение № 367 от 15.06.2016 г., постановено по делото, с присъждане на направените от тях разноските за това производство. Ответниците по молбата не вземат становище по основателността на искането, но правят възражение за прекомерност на уговореното и платено възнаграждение. След проверка на данните по делото настоящият съдебен състав намира молбата за основателна. Молителите са били ответници в касационното производство по гр. д. № 1450/2016 г. на ВКС, І г. о., което е образувано по касационна жалба подадена от К. В. Т., Д. П. К., К. П. Т. и А. Г. К. срещу решение № ІІІ-143 от 03.12.2015 г., по гр. д. № 1671/2017 г. на Бургаски окръжен съд и по касационна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу същото въззивно решение. С определение № 367 от 15.06.2016 г. не е допусната касационна проверка на въззивното решение. За това производство молителите са направили разноски в размер на 1400.00 лв., представляващи адвокатски възнаграждения за двама адвокати, което се установява с представения договор за правна помощ от 25.02.2016 г., в който е уговорено общо възнаграждение и е отразено, че то е платено на упълномощените лица за изготвяне на отговор по касационната жалба, подадена от К. Т. и други физически лица. Направили са разноски в размер на още 1400.00 лв. по договор от същата дата, сключен със същите адвокати, с който им е възложено изготвяне на отговор по подадена друга касационна жалба от ответника по иска [фирма], [населено място]. В изпълнение на договорите са изготвени два отговора от името на двамата ответници по всяка от касационните жалби. При тези данни неоснователно е възражението за прекомерност на уговореното възнаграждение. Всяка страна по делото има право да бъде представлявана от един адвокат. Възнаграждението е уговорено при съобразяване цената на иска, която е 15857.00 лв. (данъчната оценка на имота, предмет на иска). Уговореното възнаграждение като обща сума по всеки от договорите разпределена по равно между двамата адвоката, след като не е уговорено друго, възлиза на 700.00 лв. за всеки от тях, която сума е в рамките на определеното минимално възнаграждение съобразно установените в чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения правила за определянето му. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащането на направените от него разноски. При този изход на касационното производство искането за допълване на определението с присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи. Определението, постановено по гр. д. № 1450/2016 г. на ВКС, І г. о., ще бъде допълнено с осъждането на касаторите К. В. Т., Д. П. К., К. П. Т. и А. Г. К. да заплатят на ответниците по касация В. и В. П. направените от тях разноски за касационно производство в размер на 1400.00 лв. Касаторът [фирма], [населено място] ще бъде осъден да заплати на ответниците по касация В. и В. Попови направените от тях разноски за инициираното от него касационно производство в размер на 1400.00 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.