Определение № 4888 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4129/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. Н. С. чрез адв. Ж. Бойлекова от АК-Стара Загора против определение № 3585 от 27.03.2026г., постановено по дело № 749/2026г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Оспорва се изводът на първостепенния съд, че разноски в полза на жалбоподателя не се дължат, доколкото производството по делото е прекратено преди конституиране на страните. Иска се отмяна на определението в обжалваната му част и постановяване на друго по същество, с което да се присъди следващото се възнаграждение, определено съгласно чл. 38 от Закона за правната помощ вр. с чл.8, ал.3 от Наредба N 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Претендира се присъждане на разноски и пред касационната инстанция. Ответникът по частната жалба – община Пирдоп, в писмен отговор в срока по чл. 232 АПК изразява становище за неоснователност на жалбата. При извършената проверка, Върховният административен съд, трето отделение, намери частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по делото е образувано по жалба на В. Н. С. чрез адв. Ж. Бойлекова против мълчалив отказ на кмета на община Пирдоп по искане с вх.N 9400-2326/01.12.2025г. за извършване на административна услуга-издаване на препис от акт за раждане и справка от НРД във връзка със съдебно решение на Софийски Окръжен съд, постановено по гр.д.N 20251800100435 описа за 2025г. С Разпореждане на съда от 18.03.2026г., жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателката са дадени указания да заяви дали поддържа оспорването предвид междувременно получено писмо от кмета на община Пирдоп. С молба, изпратена по електронен път от 23.03.2026г., жалбоподателката е заявила, че след отговор, подписан от кмета на община Пирдоп, получен от нея на 16.03.2026г./няколко дни след администриране на жалбата/, подадена на 12.03.2026г. /и три месеца и половина след подаване на искането в общината/, оттегля жалбата си против мълчаливия отказ на административния орган. В същата молба се иска присъждане на разноски, като се посочва, че именно забавянето на органа да се произнесе по искане с вх.N 9400-2326/01.12.2025г. е станало причина за образуване на съдебното производство и той следва да понесе неблагоприятните последици, изразяващи се в заплащане на разноски, независимо, че услугата вече е извършена. С обжалваното определение на Адм.съд- Пловдив, с оглед направеното оттегляне на жалбата, решаващият състав е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Със същото определение е оставено без уважение искането за присъждане на разноски, като съдът се е мотивирал с това, че право на разноски имат само страните в производството. Качеството на ответник, административният орган ще придобие след като бъде конституиран от съда като ответник с нарочен съдебен акт. Определението е правилно като краен резултат, но по мотиви, различни от изложените от административния съд. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за това, че процесуалната легитимация на административния орган като ответник в съдебното производство е обусловена от конституирането на страните с нарочен акт. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Следователно, придобиването на качеството ответник по делото на административния орган е по силата закона и не е обусловено от изричното му конституиране от съда като такъв. В случая, кметът на община Пирдоп е придобил това качество от момента на образуване на делото по подаденото оспорване срещу мълчалив отказ за извършване на исканата административна услуга. Това, че производството е прекратено преди да бъдат конституирани страните съгласно чл. 154, ал. 1 АПК, не изключва възможността за жалбоподателката да претендира присъждане на сторените по делото до този момент разноски. Още повече, основателно е възражението, че органът е станал причина с поведението си, изразяващо се в необосновано забавяне да извърши в срок исканата административна услуга за подаване на жалба против мълчалив отказ и за образуване на съдебно производство. Изложените по-горе мотиви биха били относими в друга хипотеза- ако съдът служебно беше прекратил производството на осн.чл.159, т.1 или т.4 от АПК. В случая, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.3 от ЗПП е неоснователно на различно от приетото от съда основание. Производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 8, пр. 1 АПК след десезирането на съда с молба от В. Н. С. чрез процесуалния си представител адв. Ж. Бойлекова. Молбата е изпратена по електронен път о 23.03.2026г. и в нея жалбоподателката изрично е заявила, че след получаване на отговор, подписан от кмета на община Пирдоп, получен от нея на 16.03.2026г., оттегля жалбата си против мълчаливия отказ на административния орган. При оттегляне на жалбата по реда на чл.155, ал.1 от АПК, законът не предвижда отговорност на ответника за разноски. Отговорността за разноските е уредена в чл.143 от АПК. Съгл. ал.2 от същата разпоредба, подателят на жалба има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него акт, т.е. отговорност на ответника за разноски е предвидена при оттегляне на акта, но не и при оттегляне на жалбата. По изложените мотиви, касационната инстанция приема, че обжалваното определение е валидно и допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение