Определение № 39 от 07.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 321/2014 г.

Образувано е по молба на Ж. М. Й. от [населено място] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 1638 от 22.11.2012 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която се оставя в сила решение № 3170 от 06.07.2012 г. по гр.д.№ 9521/2011 г. на Варненския районен съд, ХVІІ състав съд в частта, с която е осъден да заплати на [фирма] неплатени по договор от 20.02.2008 г. лизингови вноски за периода м.юли 2008 г. – м.януари 2010 г. в размер на 13 080.84 лв. и неустойка в размер на 13 030.84 лв. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, т.5 ГПК, който е релевантния и по отношение на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Поддържаните от молителя отменителни основания са подробно мотивирани, а към молбата е приложен и документ за внесена държавна такса. Изложеното налага извода, че молбата за отмяна е процесуално допустима и следва да се допусне за разглеждане по същество в открито съдебно заседание за преценка на основателността й. Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение