Определение № 3208 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2781/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Г. А. от гр. Вълчедръм, обл.Монтана чрез адв. Д. Киров от АК- Перник против определение N 97 от 03.02.2025г., постановено по адм. дело № 6/2025г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е оставена без разглеждане жалбата му поради липса на правен интерес и производството по делото е прекратено. В жалбата са поддържа, че определението е неправилно и се иска същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Като съобрази данните по делото Върховният административен съд, състав на трето отделение, констатира следното: Частната жалби е подадена в срока почл.230 от АПК ,от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледани по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд правилно е приел, че е налице предпоставката на чл.159, т.4 от АПК, което е основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство. Частният жалбоподател е сезирал АССГ с жалба против заповед N1685/29.12.2023г. и заповед N 389/ 11.04.2024г., издадени от кмета община Вълчедръм. С първата заповед, на осн.чл.44, ал.2 и чл.39, ал.2 от ЗМСМА е определено лице, което да изпълнява функциите на кмет на община Вълчедръм по време на отсъствието на титуляра с всички правомощия, произтичащи от това, а с втората заповед във връзка с ползването на платен годишен отпуск от кмета на общината, същото лице е определено да го замества за конкретно посочен период. Правилно, първоинстанционният съд е приел, че за оспорващия не е налице правен интерес от оспорването, тъй като същият не е адресат на двата акта и съответно тези заповеди по никакъв начин пряко или косвено не засягат и не накърняват негови законни права и интереси. Правилно, съдът е извел като допълнителен аргумент и извода, че тези заповеди имат характер на вътрешнослужебни актове, които предоставят правомощия на зам.кмета на общината във връзка с ръководене на дейността й при отсъствие на титуляра. Обстоятелството, че оспорващият е гражданин на общината и е съвестен данъкоплатец не обуславя пряк и непосредствен интерес от оспорване на процесните заповеди. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес следва да е пряк, непосредствен и личен. За да е пряк правният интерес, следва със самата отмяна на оспорения административен акт да бъдат отстранени неблагоприятните последици или да се предотврати настъпването на неблагоприятни последици от неговото изпълнение. Правният интерес трябва и да е непосредствен, т. е. административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Правният интерес трябва да е личен, тъй като лицата имат право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси. Наличието на такъв интерес е от категорията на абсолютно задължителните положителни предпоставки за надлежната активна легитимация на оспорващия. Наличието на правен интерес следва да се установи за всеки конкретен случай и липсата му е предпоставка за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото, по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК. По изложените мотиви, обжалваното определение се явява валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн.чл.221, ал.2, изр.първо,предл.първо във вр.с чл.236 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение,