Определение № 2265 от 10.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1128/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. М. М. чрез процесуалния представител адв. В. В. срещу определение № 384/13.02.2024г. по ч.гр.дело № 351/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 13328/06.11.2023 г. по гр. д № 4392/2023 на Софийски градски съд за оставяне без уважение молба на жалбоподателя по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството по делото. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и необосновано като се иска неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС по следния процесуалноправен въпрос: Намират ли приложение ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд? В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Е. А. К., чрез пълномощника й адв. Е. П. от САК, в който се поддържат аргументи за неоснователност на жалбата и се обосновава правилността на въззивното определение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Производството по гр. д № 4392/2023 на Софийски градски съд е образувано по предявени от Е. А. К. срещу Ц. М. М. и Е. Е. К. пасивно субективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие използване на неистински документ – запис на заповед от 20.12.2007 г., на основание на който са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр. д № 56323/2017 г., 38 с-в на СРС. В исковата молба е обективирано искане за спиране на производството до приключване с влязло в сила решение на НОХД № 953/2023 г. на СРС поради преюдициалния му характер. С определение № 6358/22.05.2023 г. по гр. д № 4392/2023 на Софийски градски съд е постановено спиране на производството. С молба с вх. № 91574/11.10.2023 г. ответниците по иска са заявили искане за възобновяване на производството поради прекратяването на горепосоченото наказателно дело. Като констатирал, че срещу прекратителното определение на наказателния съд е подадена частна жалба и същото не е влязло в сила, първоинстанционният съд оставил без уважение молбата за възобновяване на исковото производство. С обжалваното определение Софийският апелативен съд като въззивна инстанция е потвърдил така постановеното определение. Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: намират ли приложение ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд? Към датата на постановяване на обжалвания акт 13.02.2024 г. определението на наказателния съд за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 953/2023 г. не е било стабилизирано предвид подадената срещу него частна жалба. Видно от представеното с частната касационна жалба доказателство, частната жалба срещу прекратяването е оставена без разглеждане с окончателно определение на СГС, постановено на 15.02.2024 г. Въззивният съд е разрешил въпроса в съответствие, а не в противоречие с Тълкувателно решение № 6 от15.01.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Задължението на въззивния съд да провери служебно всички правно релевантни факти и сам да прецени доказателствата по делото, се отнася само за вече осъществените факти, не и за тези, които ще настъпят в бъдеще. С оглед гореизложеното, настоящият състав на второ гражданско отделение на ВКС