Определение № 1108 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв.В. В. от АК-П., особен представител на ответника Г. М. Г., против решение № 16 от 17.01.2023 г. по гр.д. № 849/2022 г. на ОС-Плевен, в частта, в която е отменен договор за дарение по н.а. № 6, н.д.№ 5406/1.12.1997 г. С молба до ВКС по образуваното касационно дело, адв.В.В. вх. № 4199 от 19.04.2023 г. е поискала да бъде определено за същата адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, заплащането на което е в тежест на ищеца. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата и прецени данните по делото, намира следното: Адвокат В. В. е назначена като особен представител на ответника Г. М. Г. по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК още в първоинстанционното производство. На назначения от съда особен представител по този предвиден в ГПК ред, се дължи възнаграждение за всяка инстанция, с размер не по-нисък от определения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който се определя от съда, внася се авансово от ищеца по сметка на съда и се изплаща от съда на съответния особен представител, а с крайния съдебен акт, съобразно изхода на делото съдът присъжда разноските в тежест на съответната страна (ТР № 6/2013 г., т. 6). В случая при администриране на касационната жалба на ответника, подадена от особения му представител адв.В., въззивният съд не е указал на ищеца да внесе възнаграждение за особения представител на ответника, съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК, който пропуск следва да се отстрани от касационната инстанция. Указанията за внасяне на възнаграждението за особен представител следва да бъдат дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Разпоредбата е приложима, независимо че внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответника не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК. Това е така, защото участието на особен представител в производството е задължително, съотв. неучастието му представлява процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия. Невнасянето на възнаграждение за назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника е основание за прилагане на чл. 129, ал. 3 ГПК. На ищеца М. Г. Г. следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 600 лв. възнаграждение за особения представител на ответника за касационната инстанция, с указание, че в противен случай съдът ще прекрати производството по делото и ще обезсили постановените по същото решения. Ето защо