Решение № 4903 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8978/2017 г.

Решение № 4903 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8978/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ТЮФ И." ЕООД, представлявано от управителя С. Д., против Решение № 3216/10.05.2017 г. на Административен съд - С.-град, постановено по адм. д. № 8205 по описа за 2015 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-2217-1400279-091-01/17.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 743/21.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - С., с който на дружеството са установени задължения за периодите от 2008 г. до 2011 г. за корпоративен данък за внасяне в размер на 19 219,30 лв. при деклариран данък за внасяне - 4 557,82 лв. и са изчислени лихви за забава в размер на 8 340,34 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалното право и необоснованост. Касаторът моли решението да бъде отменено. Ответникът по КЖ - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С., при ЦУ на НАП, чрез юрк. М., оспорва КЖ и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение, първоинстанционният съд е приел, че предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ № Р-2217-1400279-091-01/17.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 743/21.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - С., с който на дружеството са установени задължения за периодите от 2008 г. до 2011 г. за корпоративен данък за внасяне в размер на 19 219,30 лв. при деклариран данък за внасяне - 4 557,82 лв. и са изчислени лихви за забава в размер на 8 340,34 лв. За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От преглед на наличните данни в информационната система на НАП, ревизиращите органи са установили, че от страна на ревизираното дружество не са подадени годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО за финансовите 2009 и 2010 г., като посочената информация е била потвърдена и с писмо изх. № 17-24-00-1816/15.07.2014 г. на директора на офис "Витоша" при ТД на НАП С.. Във връзка с горното органите на приходната администрация са формирали извод, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК. От проверка в наличната счетоводна документация било установено, че ревизираното дружество е водило счетоводната си отчетност само посредством синтетичен регистър. Освен това липсват данни за извършени аналитични счетоводни записвания, регистри с хронологично систематизирана информация за стопанските операции от първични или вторични счетоводни документи, главна книга за периода 01.01.2008 г. - 31.10.2011 г. Във връзка с горното органите на приходната администрация са формирали извод, че са налице и обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. С оглед на гореизложеното е прието от първоинстанционния съд, че органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Административният съд е приел, че ревизиращият екип е извършил анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и е спазил регламентираната от Кодекса процедура за облагане по особения ред относно определянето на данъчни основи за финансовите 2008, 2009, 2010 и 2011 г. и съответно дължимият данък по ЗКПО. По отношение на 2011 г. ревизираното лице е подало годишна данъчна декларация за финансовата 2011 г., с която е декларирана счетоводна печалба в размер на 24 613,19 лв. и дължим корпоративен данък - 2 461,32 лв. Съдът е приел, че въпреки това правилно ревизиращите са взели в предвид разходите, извършени от РЛ за закупуване на знаци, стикери и протоколи по данни от "Д." АД. Това е така, защото ревизираното лице е било уведомено от компетентните органи, че ако не представи доказателства ревизията ще бъде проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, какъвто е и конкретния случай. Административният съд е приел, че представените по делото разходни касови ордери за 2008 г., 2009, 2010 г. и 2011 г. не са достатъчно основание разходите да бъдат признати за данъчни цели. От страна на дружеството не са представени първични документи, издадени по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСч за извършените разходи по РКО за 2008, 2009 и 2010 и 2011 г. За 2011 г. така представеният договор за застрахователно агентство с "ТЮФ И." ЕООД е с физическото лице С. Д., а не с ревизираното дружество. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. С оглед на гореизложеното правилно е прието от първоинстанционния съд, че органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, както следва: т. 1 от ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството /ЗСч/ или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че са налице е основанията на чл. 122, т. 1 и 4 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период следва да бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Изводът на първостепенния съд за законосъобразност на процесния РА относно допълнително начисления корпоративен данък за 2008, 2009, 2010 и 2011 г. върху определените по време на ревизията неотчетени от дружеството приходи, се споделят от настоящият състав на ВАС. П. ревизиращите органи са приели, че всички постъпления по банков път с основания: "извършен технически преглед", "приходи от извършени прегледи", "миене на трактор", "оценка на съответствие", "годишен технически преглед", "контрол по А./Д.", са действително реализираните приходи на дружеството. В резултат на което правилно е прието, че са налице неотчетени приходи, увеличена е данъчната основа за съответните години и е начислен корпоративен данък. Относно непризнаването на разходите по представените разходни касови ордери за 2008 г., 2009, 2010 и 2011 г. за данъчни цели. Правилни са изводите на съда, че след като от страна на дружеството не са представени първични документи, издадени по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСч за извършените разходи по РКО за 2008, 2009, 2010 и 2011 г. и предвид разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО, спазването на изискванията на чл. 7 от ЗСч относно попълването на реквизитите и верността на отразената в документа информация, то представените РКО са крайно недостатъчни, за да бъдат признати разходите за данъчни цели. Във връзка с изчисляването на данъчната основа за 2011 г. правилно е заключил съда, че договорът за застрахователно агентство с "Д. З." АД е с физическото лице С. Д., а не с "ТЮФ И." ЕООД. В този смисъл той е ирелевантен относно издадения ревизионен акт на "ТЮФ И." ЕООД. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по делото в полза на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП за касационната инстанция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 357 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение