Определение № 287 от 09.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2016 г.

С молба вх. № 13 177/07.12.2017 година С. К. Т. е поискал да му бъде върната внесената от него по сметката за обезпечения на ВКС гаранция в размер на 7008.00 лева. С молба вх. № 866/13.01.2016 година С. К. Т. е поискал да бъде отменено влязлото в сила решение № 982/09.10.2015 година на Районен съд Перник, девети състав, постановено по гр. д. № 3746/2013 година, като е поискал спиране на изпълнението на същото по реда на чл. 309, ал. 1, във връзка с чл. 282, ал. 2-6 от ГПК. По повод на това искане с определение № 43/19.02.2016 година, постановено по ч. гр. д. № 727/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. на молителя е дадена възможност да представи надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2 от ГПК в размер на 7008.00 лева. С преводно нареждане от 22.02.2016 година Т. е внесъл определената от съда гаранция, поради което с определение № 49/23.02.2016 година, постановено по ч. гр. д. № 727/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. е постановено спиране на изпълнението на решение № 982/09.10.2015 година на Районен съд Перник, девети състав, постановено по гр. д. № 3746/2013 година. С решение № 246/21.12.2016 година, постановено по гр. д. № 1465/2016 година молбата на С. К. Т. за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд Перник е била уважена като решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По силата на препращането на чл. 309, ал. 1 от ГПК за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение при подаване на молбата за отмяна се прилагат правилата на чл.282, ал. 2-6 от ГПК, което означава, че искането за връщане на гаранцията следва да се преценява по правилата на чл. 282, ал. 4 и ал. 5 от ГПК, т. е. не предвид на резултата от производството по отмяната, а с оглед на окончателния резултат от исковото производство. В настоящия случай С. К. Т. е ответник по предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, поради което връщането на гаранцията може да се извърши на основание чл. 282, ал. 5 от ГПК, в случай че предявеният иск по чл. 108 от ЗС е отхвърлен или на основание чл. 282, ал. 4 от ГПК, когато макар и искът да е бил уважен, ищецът по него не е предявил иск за обезщетение за вредите от забавяне на изпълнението, в посочения в разпоредбата двуседмичен срок. Този извод следва, като от тълкуването на посочените разпоредби, така и от посоченото в т. 3 на ТР № 6/23.10.2015, постановено по тълк. д. № 6/2014 година на ОСГТК на ВКС според което изискуемостта на вземането за връщане на внесените като гаранция суми настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който е приключил исковия процес. В конкретния случай обаче липсват доказателства за осъществяване на двете хипотези, при които може да бъде върната внесената от С. К. Т. гаранция, тъй като липсват доказателства, че исковото производство е приключило с влязло в сила решение. Обратно сочи се, че производството по него продължава да е висящо. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия