Решение № 31 от 3.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12460/2013 г.

Решение № 31 от 3.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12460/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 118 КСО. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Янка Атанасова Колева от гр. Бургас против решение № 1471 от 2.07.2013 г., постановено по адм. дело № 879/2013 г. по описа на Административния съд - гр. Бургас, VIII състав. Касаторката твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и поради необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, като бъде отменен оспореният административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бургас, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор, и моли решението - предмет на съдебен контрол, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № 1471 от 2.07.2013 г., постановено по адм. дело № 879/2013 г., Административният съд - гр. Бургас, VIII състав, е отхвърлил жалбата на Янка Атанасова Колева от гр. Бургас против заповед № 05-209 от 11.02.2012 г. на и. д. директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бургас, потвърдена с решение № 9104-0015 от 15.03.2013 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Бургас. Съдът е приел, че с оспорената заповед законосъобразно е било отказано отпускане на еднократна помощ за раждане на дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), поради това, че жалбоподателката не отговаря на предвиденото в закона изискване да е майка, която е родила дете. Съдът е изложил съображения, че помощта по чл. 6 ЗСПД се отпуска само при раждане на дете, а не и при осиновяване, какъвто е конкретният случай. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно и не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От акт за раждане № хххх от хх.хх.хххх г. се установява, че същият е издаден на родената на хх.хх.хххх г. Елеонора Валентинова Колева въз основа на съдебно решение № 797 от 15.01.2013 г. (непосочен съд в гр. Сливен) и съдебно решение № 1 от 8.01.2013 г. на Окръжния съд - гр. Сливен. Жалбоподателката по първоначалното дело не е оспорвала обстоятелството, че тя и съпругът й са извършили пълно осиновяване на посоченото дете. Янка Колева е подала молба-декларация с вх. № 05-209 от 29.01.2013 г. до директора на Дирекция "Социално подпомагане" с искане за отпускане на еднократна помощ за раждане на детето Елеонора Валентинова Колева. Със заповед № 05-209 от 11.02.2012 г. на и. д. директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бургас, исканата помощ е отказана по съображения, че не са налице условията по чл. 6, ал. 1 ЗСПД, тъй като актът за раждане е издаден въз основа на съдебно решение от 15.01.2013 г. Цитираният административен акт, макар и лаконичен, съдържа необходимото фактическо и правно основание. След като актът за раждане, на който се позовава Колева, не е издаден към момента на раждането на детето - 12.10.2011 г., а след съдебно решение, то подалата молба-декларация не е родила живо дете и не отговаря на условията на чл. 6, ал. 1 ЗСПД. В тази връзка правилно първоинстанционният съд не е възприел тезата на жалбоподателката за липса на мотиви и неяснота на отказа. При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № 9104-0015 от 15.03.2013 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Бургас, като е посочено, че молителката не е биологична майка на детето, поради което не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1 ЗСПД. В тази връзка оплакването, че правото на защита е накърнено поради неяснота и липса на мотиви в административния акт, е неоснователно. От правна страна в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗСПД е предвидено, че майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Еднократната помощ при раждане на дете по чл. 6, ал. 1 ЗСПД се предоставя само на майката, която ражда детето, но не и на осиновителката. Тази помощ е свързана с факта на раждането на живо дете. Не може да бъде споделено становището на касаторката, че субективното право на еднократна помощ по чл. 6, ал. 1 ЗСПД принадлежи и на осиновителката. На първо място, в текста на разпоредбата не е предвидено изрично, че право да получи помощта има и осиновителката на дете. В тази връзка следва да се посочи, че в част от разпоредбите на ЗСПД, касаещи помощи, които се предоставят както на биологичната майка или родители, така и на осиновителката, респективно - осиновителите, това изрично и ясно е посочено в законовата разпоредба (напр. в чл. 6а, 8, 8в и 8д ЗСПД). На следващо място, не може по тълкувателен път да се направи изводът, че право да получи помощта по чл. 6, ал. 1 ЗСПД има и осиновителката на детето, тъй като, както се посочи, тази помощ е свързана с факта на раждането на живо дете, което не е дадено за отглеждане в специализирана институция. Целта на тази помощ е стимулирането на раждаемостта и увеличаване на прираста на населението. Затова предоставянето на помощта не зависи от доходите на семейството. Резултатът по увеличаване на раждаемостта и прираста на населението не се постига с осиновяването, тъй като при него не се ражда ново дете. Ето защо фактът на раждането не може да бъде приравнен на факта на осиновяването и понеже помощта по чл. 6, ал. 1 ЗСПД се предоставя за раждане на живо дете, то не може по пътя на разширителното тълкуване да се приеме, че се отнася и за осиновяването на дете. Представянето на удостоверение за родствени връзки, в което Янка Колева е вписана като майка на детето, не променя факта, че същата не е родила това дете, а е негова осиновителка, което е безспорно установено по делото. Ето защо за фактическия състав на посочената норма гражданскоправните последици от института на осиновяването са правно ирелевантни. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗСПД има самостоятелно правно значение и е неправилно да се тълкува съвместно с други норми от същия закон, които се отнасят до други видове семейни помощи за деца. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи, че при приложеното тълкуване се осъществява дискриминация между хипотезите на раждане на дете и осиновяване на дете. Както бе посочено по-горе в мотивите, след като целта на нормата на чл. 6, ал. 1 ЗСПД е стимулирането на раждаемостта и увеличаване на прираста на населението, то тази норма се прилага еднакво за всички случаи. Признакът "родено живо дете" не е дискриминационен, предвид текста на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. По изложените съображения се приема, че изводите на първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон са правилни и законосъобразни. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът по касация не е поискал присъждането на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,