Определение № 53 от 01.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4807/2017 г.
ВКСIII гражданско отделение01.02.2019 г.докладчик Папазова
Диспозитив
ДОПЪЛВА решение № 130 от 13.11.2018г. по гр.д.№ 4807 по описа за 2017г. на Върховен касационен съд в частта за разноските. ОСЪЖДА Военномедицинска академия [населено място], БУЛСТАТ 129000273 да заплати на адвокат Л. И. Н., адрес: [населено място] ул.”Д.сумата от 2 860лв./две хиляди осемстотин и шейсет лева/ за адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инстанции. ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски градски съд за произнасяне по молба с вх.№ 759 от 24.01.2019г.,подадена от ВМА относно искането за възстановяване на посочени суми. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е с правно основание чл.248 ГПК, във връзка с постъпила молба с вх.№ 10792, уточнена с молба с вх.№ 10864, двете от 12.12.2018г., подадени от адвокат Н. от САК, процесуален представител на Ц. Г. М., касатор в производство по чл.290 от ГПК, с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС решение № 130 от 13.11.2018г., като й бъде присъдено адвокатско възнаграждение и за първата и въззивната инстанции на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер на по 1 430лв. Позовава се на постановения акт, с който е присъдено възнаграждение само за касационната инстанция. Постъпила са и две молби от ответната страна ВМА София. Първата е с вх.№ 10911 от 17.12.2018г., с приложено платежно нареждане, с която уведомява съда, че е внесена определената държавна такса и с вх.№ 759 от 24.01.2019г. с искане да бъде разпоредено сумите от 1275.50лв. и 600лв., платени по сметка на СГС да бъдат възстановени на ВМА поради допусната грешка в номера на делото /посочено е, че сумите са по гр.д.№ 4807/2017г.на СГС, вместо вярното гр.д.№ 4042/2017г.на СГС/. След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 от ГПК, ответната по молбата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., в предоставения й срок, е изразила становище за неоснователност на искането на адвокат Н.. Счита, че с първоинстанционното решение вече е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 436лв., а за въззивната инстанция – с оглед изхода от спора, такова не се дължи. Изразеното от третото лице помагач – ЗАД „Армеец”АД становище също е за неоснователност на искането за присъждане на разноски като несвоевременно и поради липса на представен списък по чл.80 ГПК. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: По молбата по чл.38 ал.2 ЗА: С постановеното окончателно решение № 130 от 13.11.2018г., ВКС изцяло е отменил постановения въззивен акт и потвърдения с него първоинстанционен и вместо това е постановил друг, с който е уважил предявения иск в претендирания размер. С акта си съдът е присъдил за процесуалния представител възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА само за касационната инстанция, без да се произнесе по своевременно направеното искане за присъждане на такова и за първата и въззивната инстанции. С оглед крайния изход от спора, своевременно направеното искане от пълномощника на касатора за определяне на възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА и липсата на изрично произнасяне в горепосочената част, се налага постановяване на определение за допълване на постановения акт в частта за разноските. По делото е налице договор за правна защита и съдействие от 26.02.2015г., съгласно който процесуалното представителство на страната се осъществява безплатно, на основание чл.38 ал.1 ЗА. В тази хипотеза – съгласно цитираната норма - дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36 ал.2, като се осъжда другата страна да го заплати. Касае се за специална норма, поради което възражението за липса на представен списък не може да бъде споделено. Съгласно вече постановеното решение, дължимото възнаграждение, изчислено съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1 430лв., за всяка една от инстанциите, или следва да се присъди допълнително сумата от 2 860лв. за първата и въззивната инстанции. Възражението, че за първата вече е присъдено, а за въззивната такова не се дължи е неоснователно, тъй като с решение № 130 постановените актове от СГС и САС са отменени изцяло /включително и в частта за разноските/, а след постановяване на крайния акт, съдът следв ада разпредели разноските съобразно изхода от спора. По молбата на ВМА София за възстановяване на сумите от 1275.50лв. и 600лв., платени по сметка на СГС, компетентен да се произнесе е СГС, на когото делото следва да се изпрати за разглеждане на искането. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение
Цитирани разпоредби
9- чл. 248, ал. 2 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 38, ал. 1 ЗА
- чл. 38, ал. 2 ЗА
- чл. 36, ал. 2
- чл. 38, ал. 2
- чл. 7, ал. 2, т. 4