Решение № 5451 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7188/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция за хората с увреждания (АХУ), чрез процесуален представител, гл. юрк. Б. Балашев, срещу решение № 5213/14.02.2025 г., постановено по адм. дело № 10619/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).

С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на АХУ срещу Решение № ППН-01-849/2022 от 05.09.2024 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в частта по т. 1, с която КЗЛД е обявила за неоснователна жалбата на Я. Л. Н. срещу Министерство на електронното управление (МЕУ), и е прекратил производството по делото в тази му част, както и е отхвърлил като неоснователна жалбата на АХУ срещу Решението на КЗЛД в останалата му част – по т. 2, т. 3 и т. 4. Присъдени са разноски в тежест на АХУ.

С настоящата касационна жалба АХУ атакува решението на АССГ в неговата цялост. Навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретни съображения за незаконосъобразност на изводите на съда са изложени в касационната жалба и в допълнително представени по делото писмени бележки. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа заявените с касационната жалба правни основания и искания.

Ответникът – Комисия за защита на личните данни, оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмено становище по делото. Прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и обосновано. Претендира разноски, алтернативно – прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от касационния жалбоподател.

Ответникът – Министерство на електронното управление (МЕУ), в депозиран отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Ответникът – Я. Л. Н., редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения:

Предмет на обжалване пред АССГ е Решение № ППН-01-849/2022 от 05.09.2024 г. на КЗЛД, с което

1. жалба с рег. № ППН-01-849/07.12.2022 г. от Я. Н. срещу МЕУ е обявена за неоснователна;

2. жалба с рег. № ППН-01-849/07.12.2022 г. от Я. Н. срещу АХУ, в качеството му на администратор на лични данни, е обявена за основателна за извършено нарушение на чл. 14, §1 и §2 от Регламент (ЕС) 2016/679, изразяващо се в неизпълнение на задължение за предоставяне на информация на потребителите на „Профил на човек с увреждания“ (които не са с увреждания и за които се извършва проверка дали са родители/настойници на непълнолетни деца с увреждания) в обхвата, посочен в цитираната разпоредба;

3. на АХУ е разпоредено, във връзка с т. 3 и на основание чл. 58, §2, б. г) от Регламент (ЕС) 2016/679, да разработи и въведе/интегрира в Информационната система за хората с увреждания функционалност, която при избор на бутон „Профил на човек с увреждания“ предоставя на потребителите информация, попадаща в обхвата по чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Тази информация следва да съдържа данни за достъпваните регистри, гарантираща правото на достъп – потребителя, опитващ се да влезе в профила, да е лице с увреждане или родител/настойник на дете с увреждане. При проверката на родителските права да се отчита наличието на ограничителни мерки спрямо родителя/настойника на дете с увреждане;

4. определен е срок за изпълнение на указанията в рамките на 6 месеца.

Производството пред КЗЛД е образувано по жалба на Я. Л. Н., в която се съдържа оплакване за това, че при извършена от него в 12:00ч. на 7 декември 2022 г. персонална справка на физическо лице за достъп до лични данни по идентификатор и период на електронната страница на МЕУ, касаеща Регистъра на извършваните операции в средата за междурегистров обмен – RegiX, е установил, че на 4 юли 2022 г. в 18:33 ч. АХУ е извършила справка в този регистър за семейното му положение, съпруг и деца. Счита това обработване на личните му данни – относно семейно положение, съпруг, деца, за незаконосъобразно, доколкото според него АХУ няма правно основание да обработва същите. Поискал е на АХУ да се наложи имуществена санкция и да се предприемат всички необходими мерки в рамките на производството пред КЗЛД. Поискал е също така от МЕУ да бъде изискана подробна информация за параметрите на извършената на 4 юли 2022 г. справка от АХУ, както и пояснения от последната относно причините и основанието за така направената справка.

КЗЛД, в производство по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), за да се произнесе по повдигнатия административноправен спор относно основанието, на което АХУ е извършила въпросната справка на 4 юли 2022 г., е събрала и обсъдила становищата на конституираните пред нея страни - подателят на жалбата, АХУ, Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и МЕУ. Въз основа на представените от страните писмени изявления и доказателства, относими към предмета на административната проверка, КЗЛД е установила следната фактическа обстановка по случая, която не се оспорва от страните и която е възприета и възпроизведена изцяло в решението на първоинстанционния съд.

В АХУ има внедрен „Профил на хората с увреждания“, който е част от информационната система на АХУ (ИСХУ), достъпен през уеб - интерфейса на Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ): https://edelivery.egov.bg/. Услугата „Профил на хората с увреждания“ предоставя възможност на всяко физическо лице с увреждане, което има регистрация в ССЕВ, да получи достъп до съхраняваните за него данни в регистрите на първичните администратори на данни, като за целта достъпът изисква ползването на персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ, или електронен подпис. За да се визуализират данните в Профила (предоставени от първичните администратори на лични данни), съответното лице с увреждане следва да има издадено експертно решение на ТЕЛК, което да удостоверява това му качество. Ако лицето е настойник/родител на лице под 18 години, то в профила му ще се съдържа препратка (линк) и към електронния профил на детето. В случай че лицето, влизащо в Профила, няма експертно решение на ТЕЛК, какъвто е случаят с жалбоподателя, системата автоматично изпраща запитване до Регистъра на населението - Национална база данни (НБД) „Население“, за проверка на семейното положение, съпруг/а и деца, с оглед извършване на проверка дали лицето има непълнолетни деца с увреждания. Ако има такива, се прави втора автоматична проверка в базата данни на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) дали тези деца имат издадено експертно решение на ТЕЛК. Това автоматично запитване до Регистъра на населението - НБД „Население“ се отразява като „Справка за семейно положение, съпруг/а и деца“ в колона „Справка“ във всяка персонална справка за извършени операции в средата за междурегистров обмен – RegiX, включително справката, приложена от жалбоподателя. В случай че лицето няма издадено експертно решение на ТЕЛК и не е родител/настойник на непълнолетно лице, за което е издадено решение на ТЕЛК, в Профила се визуализира следната информация „Не са намерени данни за ЕГН ... от услугата на ТЕЛК/НЕЛК. Системата не Ви разпознава“, както и информация за възможността да бъде подадено заявление в НЕЛК, на база на което да се актуализират данните за лицето в информационната система на НЕЛК. Същевременно, тъй като АХУ е администратор на Профила, при всяко влизане в него за справка, в колоните „Администрация на консуматор“ и „Консуматор“ на персоналната справка за физическо лице за достъп до лични данни по идентификатор и период от Регистъра на извършените операции в средата за междурегистров обмен – RegiX се изписва „Агенция за хората с увреждания“. Правното основание за извършване на проверките (автоматичните запитвания) до Регистъра на населението - НБД „Население“ е чл. 82, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), във вр. чл. 88, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗХУ, тъй като на тези основания АХУ поддържа информационната система за хората с увреждания, част от която е „Профил на човек с увреждане“.

Конкретно относно достъпа на АХУ до Регистъра на населението - НБД „Население“ (който е в основата на спорния по делото въпрос) е изяснено, че този достъп е предоставен от Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ), понастоящем МЕУ. С постъпили в ДАЕУ заявления от 16.11.2018 г. АХУ е поискала включването й като потребител към средата за междурегистров обмен и извършване на справка за семейно положение, съпруг/а и деца, справка за постоянен адрес и справка за настоящ адрес. Като правно основание за включване в регистъра АХУ е посочила чл. 9 от Закона за интеграция на хората с увреждания, Протоколно решение № 31 от заседание на Министерски съвет от 08.08.2018 г., с което е одобрен Планът за изпълнение на интегрирано решение за административно и социално обслужване на хората с увреждания и свързаните с тях административни услуги, чрез създаване и управление на профил на хората от тази уязвима група. Съгласно посочения План до 31.12.2018 г. следва да се предприемат дейности, свързани с надграждане с нови функционалности и разширяване на обхвата с данни от регистри от M3, НЗОК, НОИ, НАП, МОН, АСП, АЗ, ГРАО, общини и други, с цел създаване и управление на профила на хората с увреждания. В изпълнение на Плана и с оглед разпоредбите на чл. 82, ал. 1 от ЗХУ, във вр. чл. 85 и чл. 88 от ППЗХУ в АХУ е създадена и се поддържа функционалност, предоставяща възможност на всеки човек с увреждане да осъществи бърз и лесен достъп до всички налични за него данни, предоставени от първичните администратори на данни - M3, НЗОК, НОИ, НАП, МОН, АСП, АЗ, ГРАО. В тази връзка, от събраните по преписката документи се установява, че изпълнителният директор на АХУ е поискал от председателя на ДАЕУ (сега МЕУ) да бъде осигурен достъп до данни от регистри/справки/полета в средата за междурегистров обмен за целите на функциониране на „Профил на човек с увреждане“ и такъв достъп е бил предоставен, включително и до данни от ГРАО, за което свидетелства представеното по преписката становище на главния директор на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГД „ГРАО“) във връзка със заявлението на АХУ – л. 150, във вр. л. 149 от делото. След даденото положително становище от главния директор на ГД „ГРАО“ председателят на ДАЕУ е издал заповед № ДАУЕ-12538/14.12.2018 г., с която е наредил да се осигури реален достъп на АХУ до данните от Регистър на търсещите работа лица и Регистър на уведомленията за трудовите договори и уведомления за промяна на работодател, а със заповед № ДАУЕ-1296 от 29.01.2019 г. е наредил на АХУ да се осигури реален достъп до данни от Класификатор на настоящите и постоянни адреси, списък на издадените заповеди за отпускане на помощи и ползване на социални услуги и НЗОК. Установено е, че в така издадените заповеди за осигуряване на достъп на АХУ до данни от регистри и справки липсва изрично посочване на достъпа до НБД „Население“, но същевременно е отчетено наличието на положително становище на ГД „ГРАО“ за предоставянето на такъв достъп, както и реалното му предоставяне от ДАЕУ (понастоящем МЕУ), за което самото МЕУ съобщава в становището си пред КЗЛД. В това становище е посочено, че достъпът на АХУ до Регистъра на населението – НБД „Население“ в средата за междурегистров обмен – RegiX е осигурен и предоставен от МЕУ съгласно правните основания, посочени в заявлението на АХУ, макар в заповедта, с която се разрешава исканият достъп, да е допуснат пропуск – да не се споменава изрично извършването на справка за семейно положение, съпруг/а и деца.

При тези фактически установявания, от правна страна КЗЛД е приела, че АХУ е администратор на лични данни по повод обработката на лични данни на физически лица в контекста на поддържаната от нея ИСХУ, и в частност на предоставяната услуга за достъп до данни чрез „Профила на човек с увреждания“, поради което се явява и адресат на задълженията по Регламент (ЕС) 2016/679, в т.ч. на задължението по чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 за предоставяне на информация.

В конкретния случай, се установява, че на 4 юли 2022 г. Я. Л. Н., като регистриран потребител на СЕСВ, избира активен бутон „Профил на човек с увреждания“ (при неизяснени по преписката причини за активирането на този бутон – грешка, любопитство или друго), при което системата на АХУ изпраща автоматично запитване до Регистъра на населението – НБД „Население“: отразена в профила на лицето като „справка за семейно положение, съпруг/а и деца“ (с първичен администратор МРРБ), с посочено правно основание чл. 82, ал. 5 от ЗХУ, във вр. чл. 88, ал. 1 от ППЗХУ, с консуматор АХУ чрез средата за междурегистров обмен - RegiX (с първичен администратор МЕУ).

Както бе изяснено по-горе, автоматичната справка в Регистъра на населението – НБД „Население“ се извършва тогава, когато за съответния регистриран потребител в СЕСВ, активирал бутон „Профил на човек с увреждания“, не се установят данни при проверката в базата данни на НЕЛК, че е лице с увреждане, т.е. тази справка настъпва като автоматична операция в системата на ИСХУ само тогава, когато потребителят не е лице с увреждане и има за цел да провери дали същият е родител/настойник на непълнолетно дете с увреждане, за да може в този случай (ако потребителят е родител/настойник на непълнолетно дете с увреждане) да се извърши втора проверка в базата данни на НЕЛК относно това има ли въпросното дете издадено експертно решение на ТЕЛК, в който случай се предоставя съхраняваната за него информация от първичните администратори на лични данни.

КЗЛД е приела, че именно по отношение на потребителите, които не са лица с увреждания и за които се извършва автоматичната проверка дали са родители/настойници на непълнолетни деца с увреждания, към която категория спада Я. в Н., е извършено нарушение на едно от основните задължения, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/679 – задължението за предоставяне на информация по 14, § 1 и § 2 от Регламента. Мотивите за това са, че на тези потребители не се предоставя информация по ясен и разбираем начин относно това какви са техническите стъпки за ползването на тази услуга, в т.ч. какви лични данни ще бъдат обработени, за какви цели, на какви правни основания и т.н. (какви и колко автоматични запитвания ще бъдат направени, къде, какви лични данни ще бъдат събрани за тях и т.н.), както и не им се предоставя възможност да изразят съгласие/несъгласие с обработката на данните за тези цели, а се пристъпва към обработка на данните. Отделно от това, при тази услуга не се държи сметка за наличието на данни за лишаване/ограничаване на родителските права на проверявания потребител.

Въз основа на така възприетото от фактическа и правна страна, КЗЛД е достигнала до извод за основателност на жалбата на Я. Н. по отношение на АХУ, която в качеството си на администратор на лични данни е извършила нарушение на правилата за защита на личните данни, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 14, § 1 и § 2 от Регламента. С оглед констатираното нарушение КЗЛД е счела за подходящо и съразмерно в настоящия случай да приложи мярката по чл. 58, § 2, б. г) от Регламент (ЕС) 2016/679, като в съответствие с цитираната разпоредба е издала разпореждане на администратора на лични данни АХУ да разработи и въведе/интегрира в ИСХУ функционалност, която при избор на бутон „Профил на човек с увреждания“ предоставя на потребителите информация, попадаща в обхвата по чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Тази информация следва да съдържа данни за достъпваните регистри, гарантираща правото на достъп – потребителя, опитващ се да влезе в профила, да е лице с увреждане или родител/настойник на дете с увреждане. При проверката на родителските права да се отчита наличието на ограничителни мерки спрямо родителя/настойника на дете с увреждане.

По отношение на МЕУ, КЗЛД е посочила, че макар да е администратор на ССЕВ, чрез която система се достъпва „Профилът на човек с увреждания“, в конкретния случай процесната обработка на данните не е извършена от МЕУ, поради което на това министерство като администратор на лични данни не би могла да бъде вменена отговорността за изпълнение на задължението по чл. 14 от Регламент (ЕС) 2016/679 в контекста на създаването и поддържането на „Профил на човек с увреждания“. В процесния случай предмет на жалбата на Я. Н. са данните, които се обработват от АХУ посредством функционалността „Профил на човек с увреждания“, а не данни, обработвани от ССЕВ, с оглед на което жалбата срещу МЕУ е обявена за неоснователна, а тази срещу АХУ – за основателна, като е приложена мярката по чл. 58, § 2, б. г) от Регламент (ЕС) 2016/679 в посочения по-горе смисъл.

Така постановеното решение на КЗЛД е оспорено в цялост от АХУ.

По отношение на частта по т. 1 от Решението на КЗЛД първоинстанционният съд е изложил съображения за недопустимост на оспорването паради липсата на правен интерес. Посочил е, че в тази част административният акт засяга правната сфера на жалбоподателя Я. Н., чиято жалба е била отхвърлена по отношение на МЕУ, като за АХУ в качеството на администратор на лични данни, спрямо който жалбата е била обявена за основателна, не възниква легитимен правен интерес от атакуване на Решението и в частта, с която е установена липса на нарушение по отношение на друг субект.

В частта по т. 2, т. 3, т. 4 от Решението на КЗЛД жалбата на АХУ е приета за допустима и разгледана по същество, като въз основа на посочените в оспорения индивидуален административен акт фактически и правни основания и след извършен цялостен съдебен контрол за законосъобразност съгласно изискванията на чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК, АССГ е обосновал крайния извод за неоснователност на жалбата срещу посочените части от Решението на КЗЛД. За да постанови този резултат, решаващият състав е изложил мотиви относно издаването на административния акт от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма, при наличие на всички задължителни реквизити съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, включително фактическите и правни основания за неговото издаване, при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Решението на АССГ е правилно в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на АХУ срещу т. 1 от Решението на КЗЛД и производството по делото е прекратено в тази му част. Следва да се посочи, че в тази част съдебният акт е с характер на определение, поради което въведеното с касационната жалба оспорване на решението на АССГ в тази му част е с характер на частна жалба, инкорпорирана в текста на касационната жалба срещу решението на АССГ в останалата му част. Правилен е изводът на съда, че след като Решението на КЗЛД по т. 1 е с адресат друг субект, а именно – МЕУ, жалбоподателят АХУ не е активно процесуално легитимиран да оспори административния акт в частта, която касае другия субект. Наличието на взаимовръзка между двете администрации – АХУ и МЕУ, по повод изпълнението на вменени им със закон задължения, свързани с предоставянето на електронни услуги на потребителите (МЕУ създава и поддържа СЕСВ, чрез която се достъпва „Профилът на човек с увреждания“ като част от ИСХУ) не съставлява основание за възникване на правен интерес за АХУ да оспори решението на КЗЛД и в частта, адресат на която е МЕУ. В тази част решението на АССГ, с характер на определение, следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на АХУ срещу Решението на КЗЛД по т. 2, т. 3, т. 4, е постановено при неправилна преценка на правнорелевантните факти и обстоятелства, довела до неправилно приложение на материалния закон.

На първо място, следва да се посочи, че предмет на жалбата на Я. Н. до КЗЛД е твърдението за незаконосъобразно обработване на личните му данни, изразяващо се в извършена от АХУ в средата за междурегистров обмен – RegiX автоматична справка за семейно положение, съпруг/а, деца с първичен администратор МРРБ, т.е. спорният въпрос, поставен за разглеждане в производството пред КЗЛД, е дали това обработване е било извършено въз основа на легитимно основание. От подробно и точно изяснените в хода на административната проверка факти и обстоятелства, по отношение на които страните не спорят и които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, става ясно, че т.н. „справка за семейно положение, съпруг/а и деца“ е автоматично заложена електронна операция в ИСХУ, която се извършва при активирането на бутон „Профил на човек с увреждания“, в случаите когато активиралият я потребител на ССЕВ е лице без увреждания (което обстоятелство също се установява посредством автоматична проверка в базите данни на НЕЛК).

Самият „Профил на човек с увреждания“ представлява улеснена дигитална възможност за хората с увреждания да достигнат до цялата съхранявана за тях информация в регистрите на различни първични администратори на лични данни. Така разработената функционалност е резултат от приетото на ниво Министерски съвет решение (решение № 2 по т. 29 от Дневен ред на заседанието на Министерския съвет от 08.08.2018 г., Приложение № 1 – Извлечение от Протокол № 31) да се създаде Регистър на хората с увреждания, и по-специално профил на хората с увреждания в ИСХУ, поддържан от АХУ. В изпълнение на това решение в чл. 82, ал. 1 от ЗХУ (в сила от 1.01.2019 г.) е предвидено, че АХУ създава и поддържа информационна система за хората с увреждания, съдържаща данни относно тяхното здравословно състояние, квалификация, образователна степен, лични възможности за социално приобщаване, професионална реализация, социално-икономически статус, демографски и други данни. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба данните по ал. 1 служат за наблюдение и анализ на социално-икономическия статус на хората с увреждания за планиране на дейности, свързани със задоволяване на индивидуалните им потребности, и за разработване на секторни политики. По силата на чл. 82, ал. 3 от ЗХУ държавните и местните органи, които имат правомощия в областта на правата на хората с увреждания, събират, поддържат и предоставят актуални данни, необходими за работата на информационната система по ал. 1, като данните в информационната система се обменят от органите по ал. 3 съгласно Закона за електронното управление и електронните удостоверителни услуги и се използват за целите по ал. 2. В чл. 82, ал. 5 от ЗХУ е въведено правомощието на АХУ да поддържа профил на всеки човек с увреждане с възможност за индивидуален достъп до персоналните данни за лицето чрез идентификация по реда на Закона за електронната идентификация. Съгласно ал. 6 данните се събират и обработват съгласно изискванията за защита на личните данни, а ал. 7 определя, че редът за воденето, поддържането и ползването на данните в информационната система по ал. 1 се определя с правилника за прилагането на закона. В чл. 87, ал. 2 от ППЗХУ е регламентиран списъкът с конкретните категории информация, която съответните държавни и местни органи, първични администратори на лични данни, следва да предоставят в актуален вид на АХУ с оглед поддържането на профила на всеки човек с увреждане. Част от тази информация са и данните за гражданска регистрация на хората с увреждания (чл. 82, ал. 2, т. 7 от ЗХУ), които се събират и съхраняват, съответно предоставят на АХУ, от ГД „ГРАО“ към МРРБ.

С оглед на тези разпоредби извършваната от АХУ посредством функционалността „Профил на човек с увреждания“ „справка за семейно положение, съпруг/а и деца“ в Регистъра на населението – НБД „Население“, почива на установено в закона правно основание. Самата справка представлява автоматично запитване до НБД дали регистрираният потребител, който е активирал бутона „Профил на човек с увреждания“ и за когото не са установени данни да е лице с увреждане (извършена автоматична проверка в базите данни на НЕЛК), има непълнолетни деца с увреждания, като при наличие на такива се извършва втора автоматична проверка в НЕЛК относно издадено валидно ЕР на НЕЛК за съответното дете.

Самата връзка в технически смисъл между „Профила на човек с увреждания“ и Регистъра на населението – НБД „Население“ за целите на въпросната справка е разрешена и осигурена от МЕУ (за което са налице достатъчно доказателства по преписката), със съгласието на МРРБ и в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление и електронните удостоверителни услуги. Процесната справка, предмет на жалбата на Я. Н. пред КЗЛД, е съобразена и с правилата за защита на личните данни, доколкото обемът на обработваните чрез нея данни (а именно има ли потребителят непълнолетни деца с увреждания или не) е сведен до минимално необходимото с оглед изпълнението на предвидената в закона конкретна задача, представляваща легитимна цел по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 и изразяваща се в предоставянето на дължимата от АХУ информация за непълнолетното дете/деца с увреждания посредством въведената за това функционалност „Профил на човек с увреждания“.

Следва изрично да се посочи, че при използването на този Профил от лице без увреждания, което няма дете с увреждания (какъвто е жалбоподателят пред Я. Н.), не се генерира/изпраща/визуализира каквато и да е информация за това лице, съдържаща негови лични данни, т.е. обработването се извършва само и единствено за указаните легитимни цели. Няма данни в конкретния случай Я. Н. да е получил каквато и да е информация като пряка последица от извършеното автоматично запитване през системата на АХУ до Регистъра на населението – НБД „Население“, нито такава да е станала достояние на трети лица. Не се твърди и наличието на неправомерен опит за достъп до тази информация от страна на неоторизирани лица. Макар по преписката да остава неизяснена причината, поради която е бил активиран бутонът „Профил на човек с увреждания“ (по невнимание, грешка или любопитство), жалбоподателят Н. не отрича, че това е станало чрез неговата регистрация в ССЕВ, като същевременно не излага каквито и да е твърдения за осъществен достъп до профила му от страна на трети лица. Единственото оплакване в жалбата му до КЗЛД е относно считаното от него като незаконосъобразно обработване на личните му данни, изразяващо се в процесната автоматична „справка за семейно положение, съпруг/а и деца“ от страна на АХУ в средата за междурегистров обмен – RegiX, извършена на 4 юли 2022 г. Въпросната справка се отразява като такава в колона „Справка“ във всяка Персонална справка на физическо лице за достъп до лични данни по идентификатор и период, в Регистъра на извършваните операции в средата за междурегистров обмен – RegiX, поддържан от МЕУ.

Предвид всичко изложено по-горе се налага извод, че процесната справка за Я. Л. Н. е извършена при наличие на основанието по чл. 6, § 1, б. в) от Регламент (ЕС) 2016/679 – обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. Обработването не надхвърля целите, за които е предвидено извършването на справката и е в съответствие с принципите по чл. 5 от ОРЗД, включително за добросъвестност и свеждане на данните до минимум. С този извод на настоящия касационен състав се дава категоричен отговор на спорния по преписката въпрос, правилно формулиран и в първоинстанционното решение, а именно налице ли е легитимно основание за процесното обработване на лични данни на Я. Л. Н..

Вместо да формира извод в този смисъл, КЗЛД, интерпретирайки погрешно фактите по казуса, е достигнала до заключението, че в случая е налице неизпълнение на задължението на администратора на лични данни, разписано в чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Приела е, че в случая на потребителя, с оглед на неговите специфики – лице без увреждания, което няма деца с увреждания, е следвало да се предостави информация по ясен и разбираем начин относно това какви са техническите стъпки за ползването на процесната услуга, в т.ч. какви лични данни ще бъдат обработени, за какви цели, на какви правни основания и т.н. (какви и колко автоматични запитвания ще бъдат направени, къде, какви лични данни ще бъдат събрани за тях и т.н.), както и е следвало да му бъде предоставена възможност да изрази съгласие/несъгласие с въпросната обработка на лични данни. Този извод на КЗЛД е неправилен.

Предметът на дължимата от административния орган проверка е очертан с конкретните фактически обстоятелства и оплаквания, изложени в иницииращия административното производство документ. В настоящия случай в жалбата до КЗЛД се съдържа единствено твърдение за неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя по точно описания от него начин. Нито в жалбата, нито в хода на образуваното производство не е въведено оплакване за нарушение на правото на информация на субекта на данни по чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. За да се произнесе по въпроса извършено ли е подобно нарушение в конкретния случай, КЗЛД следва да е била валидно сезирана с този въпрос. От данните по преписката не се установява жалбоподателят да е отправил оплакване или искане до КЗЛД в посочения смисъл. Спорен по преписката е въпросът не дали и каква информация АХУ е следвало да предостави на Я. Н. при извършване на процесната справка, а дали е било налице правно основание за нейното извършване, доколкото същата представлява своеобразна форма на обработване на лични данни. Въведеното от Я. Н. искане пред КЗЛД, а именно – да се установят параметрите на извършената на 4 юли 2022 г. справка от АХУ за семейно положение, съпруг/а, деца, както и причините и основанието за така извършената справка, е получило своя ясен и категоричен отговор предвид изложените в настоящото решение подробни съображения от фактическа и правна страна.

С оглед изчерпателност и прецизност на изложението следва да се допълни, че макар и извън предмета на настоящото дело, въпросът за изпълнение на задължението по чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 буди известни съмнения относно приложимостта си към обстоятелствата по настоящия случай. Извършването на справка дали регистриран в ССЕВ потребител, който не е лице с увреждане, има непълнолетно дете с увреждане, с цел предоставяне на съхраняваните за това дете данни чрез функционалността на ИСХУ, не изисква непременно предоставянето на цялата съвкупност от информация, визирана в чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. От една страна, това е така, тъй като обработваните в този случай данни са в значително ограничен обем, а самото обработване е под формата на достъпване и отчитане на съответния факт (наличие или не на непълнолетно дете с увреждане) с оглед изпълнението на законово установените правомощия на АХУ във връзка със създаването и поддържането на профила на всеки човек с увреждане. От друга страна, в конкретния случай АХУ не е първичен администратор на въпросните данни, а след достъпването до тях не се доказва извършването на каквито и да е последващи операции от страна на АХУ, които да съставляват нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 и/или да налагат изпълнение на задължението по 14, § 1 и § 2 от него.

При липсата на извършено нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679, незаконосъобразно се явява и издаденото от КЗЛД разпореждане до АХУ с правно основание по чл. 58, § 2, б. г) от Регламента, обективирано в т. 3 от процесното Решение № ППН-01-849/2022 от 05.09.2024 г. на КЗЛД, както и определянето на срок за това, обективирано в т. 4 от същото Решение.

Като е потвърдил извода на КЗЛД за извършено нарушение на 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на закона, което на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК трябва да бъде отменено в посочената част, а с оглед обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна и не са допуснати процесуални нарушения, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на КЗЛД по т. 2, т. 3, т. 4 като незаконосъобразно и вместо него да бъде отхвърлена жалбата на Я. Л. Н. срещу Агенция за хората с увреждания.

При този изход на спора, разноските следва да останат за страните така, както са направени от всяка от тях.

При извършена служебна проверка настоящият касационен състав установи, че по оспорването на решението на АССГ, в частта му с характер на определение, не е била внесена дължимата държавна такса от 30 лв. (15,34 евро) съгласно чл. 235а от АПК, поради което с настоящото решение касационният жалбоподател следва да бъде осъден да я заплати.

По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение