Определение № 747 от 31.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6652/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София чрез адвокат А. Пачаманов, за изменение на Решение № 12250/13.11.2024 г. по адм. дело № 6652/2024 г. по описа на петчленен състав на ВАС — I колегия, в частта за разноските. В искането е посочено, че с решението си Върховният административен съд неправилно не е присъдил на ответника по искането за отмяна пълния размер на направените разноски. Моли постановеното по делото решение да бъде изменено с присъждане на пълния размер на разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – М. С. С., действащ в качеството си на ЕТ „М. С. - Комерс“, с ЕИК 130603763, чрез адв. Д. Енчев, оспорва искането и излага съображения за неговата неоснователност. Като взе предвид изложеното в искането и доказателствата по делото Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, е отхвърлил като неоснователно искането за отмяна от М. С. С., действащ в качеството си на ЕТ „М. С. - Комерс“, на решение № 4952 от 10.05.2023 г. по адм. дело № 9055/2022 г. на Върховния административен съд и е осъдил искателя да заплати на Държавен фонд "Земеделие", гр. София направени разноски пред Върховния административен съд в размер на 3 000 лв. Посочено е, че производството е за отмяна на влязло в сила решение, което е извънинстанционно и в него не се решава материалноправния спор по същество, както е в редовно инстанционно съдебно производство, поради което материалният интерес не определя размера на разноските. Взето е предвид и направеното възражение за прекомерност, сложността на правния спор и решаването му пред ВАС, петчленен състав, в едно съдебно заседание. При тези факти Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, съобрази следното: Искането е подадено в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно. И в други свои решения Върховният административен съд е поддържал становището, че в производството за отмяна на влязло в сила решение не се решава материалноправния спор по същество, поради което материалният интерес не определя размера на разноските - напр. Решение № 1091 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6567/2023 г., 5-членен с-в, Определение № 3585 от 25.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1029/2024 г., 5-членен с-в. Неоснователно е поддържаното в искането за изменение на решението становище, че настоящото дело е с материален интерес и съответно възнаграждението за представителство по него се определя по реда на чл. 9, ал. 4 вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Размерът на присъденото адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, съобразен е с предмета на оспорване, обстоятелството, че по делото е проведено едно открито заседание и че доказателства не са събирани. Преценката на съда за размера е правилна, тъй като е обсъдено възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено от процесуалния представител на искателя по делото за прекомерност на разноските. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира, че не са налице основания за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Искането е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,