Определение № 298 от 04.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2972/2020 г.

Делото е образувано по молбата на адвокат Цв.П. като процесуален представител на Н. П. Л. от София за отмяна на решението на СГС от 09.І.2019г. по гр.д. № 13772/2017г. Сочи се в молбата, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които молителката не е могла да се снабди своевременно. Като такива се сочат следните обстоятелства: на 20.ІІ.2009г. между страните е сключен предварителен договор, с който молителката поела задължение да продаде на ответника по молбата П. М. 1/2 ид.част от съсобствения помежду им апартамент, находящ се в София; искът по чл.19 ЗЗД, предявен от М., бил уважен с решение на СГС по гр.д. № 2255/2014г., потвърдено с решение на САС по гр.д. №4928/2015г., касационно обжалване на което не е допуснато с определение на ВКС ІІІ ГО от 03.ІV.2017г. по гр.д. № 152/2017г.; с окончателното придобиване от М. на собствеността и върху притежаваната от молителката 1/2 ид.част от апартамента тя не му дължала връщане на надплатените от него на заемодателя суми над дължимата от него 1/2 част от цената; определението на ВКС от 03.ІV.2017г. било ново писмено доказателство от съществено значение за делото, за което Л. разбрала на 15.ХІІ.2019г. и поради това не е могла да го представи по гр.д. № 4928/2015г. на САС. Ответникът по молбата за отмяна П. М. М. от София в отговора си чрез адв. Ив.М. е заел становище за нейната недопустимост, евентуално за неоснователност. Претендира разноски. За да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна, ВКС на РБ взе предвид: С влязлото в сила /поради недопускане на касационното му обжалване с определение от 10.ХІІ.2019г. по гр.д. № 2384/2019г. на ВКС ІІІ ГО/ решение от 09.І.2019г. по гр.д. № 13772/2017г. СГС /по въззивна жалба на М. срещу решението на СРС от 10.ІV.2017г. по гр.д. № 1724/2014г./ е осъдил Н. Л. да заплати на П. М.: 8970лв., представляващи половината от заплатените изцяло от М. в качеството му на солидарен длъжник погасителни вноски в периода 02.ІІ.2009г. – 20.ХІІ.2013г. по договор за ипотечен кредит от 2005г., сключен от страните по делото с „Банка Пиреос” АД, ведно със законната лихва - на основание чл.127 ал.2 ЗЗД; 5420лв., представляващи половината от сбора на заплатените изцяло от М. вноски в качеството му на солидарен длъжник по договор за жилищен кредит от 2008г., сключен от страните с „Банка Пиреос” АД, ведно със законната лихва – на основание чл.127 ал.2 ЗЗД; 502лв., представляващи заплатени от М. задължения на Л. по договор за кредитна карта, сключен между нея и „ОББ“ АД; 295лв. заплатени от М. задължения на Л. по договор за кредитна карта, сключен между нея и „У. Булбанк“ АД, и 5794.17лв., представляващи заплатени от М. задължения на Л. по договор за кредитна карта, сключен между нея и „Банка Пиреос“ АД. С решение от 07.ІХ.2015г. по гр.д. № 2255/2014г. СГС е уважил предявения от М. срещу Л. иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД. Решението е потвърдено от САС с решение от 15.VІІ.2016г. по гр.д. № 4928/2015г., касационно обжалване на което не е допуснато от ВКС ІІІ ГО с определение от 03.ІV.2017г. по гр.д. № 152/2017г. С писмено становище, депозирано на 27.VІ.2018г. по гр.д. № 13772/2017г., Н. Л. чрез процесуалния си представител адвокат И. И. е заявила, че по гр.д. № 2255/2014г. на СГС има влязло в сила решение. Поискано е приложеното към становището решение да бъде прието като доказателство по делото, което искане е уважено. При тези обстоятелства ВКС намира за опровергано твърдението на молителката, че е узнала за определението на ВКС от 03.ІV.2017г. едва на 15.ХІІ.2019г. /което е след приключване на производството по настоящото дело с недопускането на атакуваното по реда на отмяната въззивно решение по гр.д. № 13772/2017г./. Данните по делото сочат, че Л. е узнала за определението най-късно на 27.VІ.2018г., а при добросъвестно упражняване на процесуалните си права тя е могла да узнае за и да се снабди с него още веднага след постановяването му от ВКС на 03.ІV.2017г. Освен това, соченото като ново писмено доказателство няма такъв характер, тъй като то е във връзка с представеното и прието от въззивния съд, постановил атакувания по реда на отмяната съдебен акт, решение на СГС по гр.д. № 2255/2014г., което е влязло в сила именно поради недопускането на касационно обжалване с определението от 03.ІV.2017г. С оглед изложените съображения се налага извод, че депозираната на 06.ІІІ.2020г. молба за отмяна е подадена извън преклузивния срок, предвиден в чл.305 ал.1 т.1 ГПК, поради което тя е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. На ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени 1200лв. разноски за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.Х.2020г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,