Определение № 50218 от 24.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3227/2022 г.

Производството е по чл. 250, ал. 1 ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 503355/19.07.2023 г., подадена от К. В. Й., чрез процесуален представител адв. Б., с искане за допълване на постановеното по делото решение № 50074 от 17.07.2023 г., както следва: 1. в диспозитива на решението след думите: „І. Заповед, уреждаща с кого ще живее детето /детето К. К. Й., ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] “ да се дабави „ще живее с бащата К. В. Й., ЕГН [ЕГН]“ и 2. на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на касатора да се присъдят направените разноски за трите инстанции, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Насрещната страна М. Й. не е подала писмен отговор и не изразява становище по молбата. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С решението, чието допълване се иска е отменено изцяло въззивно решение № 679 от 10.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 342/2022 г. на Софийски апелативен съд и вместо него е постановено друго с което ПРИЗНАВА Заповед за уреждане на взаимоотношения с дете /Child Arrangements Order/, издадена на 13.03.2020 г. от съдия Франсис в Семейно отделение на Върховния съд на Обединеното кралство, съгласно секция 8 от английския Закон за децата от 1989 г. по дело FD19P00632, както следва: І. Заповед, уреждаща с кого ще живее детето /детето К. К. Й., ЕГН [ЕГН], [дата на раждане], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. .., ап....., понастоящем живущ в Б., Англия, в юрисдикцията на Англия и Уелс до по-нататъшно нареждане/ и ІІ. Заповед за контакт /1. Детето ще прекарва такова време с майката, М. Й., каквото може да бъде договорено между страните при условие, че няма никакъв контакт извън юрисдикцията на Англия и Уелс, докато настоящата заповед не бъде регистрирана в съответния български семеен съд; 2. Майката е свободна да осъществява контакт по телефона или по скайп, когато детето желае да разговаря с нея; 3. Страните трябва да си сътрудничат при регистрирането на копие от тази заповед и на заповедта, издадена съгласно Закона за отвличането на деца и попечителството от 1985 г. в съответния български семеен съд, веднага щом това е възможно. Майката отговаря за подаване на съответната молба за регистрация към българския съд; 4. Майката следва да организира превод на двете заповеди, като разходите за това следва да бъдат покрити от нейния сартификат за публично финансиране; 5. До по-нататъшно нареждане, всички по-нататъшни молби следва да се отнасят към компетенцията на г-н съдия Франсис, ако е възможно/. ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ, като обявява изпълняемост на територията на Република България, на процесната Заповед за уреждане на взаимоотношения с дете /Child Arrangements Order/, издадена на 13.03.2020 г. от съдия Франсис в Семейно отделение на Върховния съд на Обединеното кралство, съгласно секция 8 от английския Закон за децата от 1989 г. по дело FD19P00632, както следва: І. Заповед, уреждаща с кого ще живее детето /описана по-горе в диспозитива/ и ІІ. Заповед за контакт описана по-горе в диспозитива/, против ответницата М. Й., ЕГН 82031184650, с постоянен адрес [населено място],[жк], вх. .., ет.. ап. ., и живуща в [населено място], [улица], ап. ... Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, респ. определението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на съдебния акт, ако същият е обжалваем или от влизането му в сила, ако е необжалваем. Настоящата молба е подадена в преклузивния срок по чл. 250, ал. 1 ГПК, но е неоснователна. Това е така, защото не е налице непълнота на съдебното решение. Съдът се е произнесъл по цялото заявено искане за признаване и допускане на изпълнение на заповед от 13.03.2020 г. за уреждане на взаимоотношения с дете, издадена от съдия в Обединеното Кралство по дело FD19P00632 по молбата на К. В. Й. с правно основание чл. 622 и чл. 623 ГПК. При служебна проверка се констатира, че е допусната очевидна фактическа грешка, която налага в диспозитива на решение № 50074 от 17.07.2023 г., постановено по гр. д. № 3227/2022 г. по описа на Върховен касационен съд, ГК, III г. о. на л. 67, ред 34-35, след думите „І. Заповед, уреждаща с кого ще живее детето /детето К. К. Й., ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] “ да се добави „ще живее с бащата К. В. Й., ЕГН [ЕГН]“. Молбата за допълване на решение № 50074 от 17.07.2023 г. по гр. д. № 3227/2022 г. на ВКС, ГК, III г. о. в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на решението и е основателна. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Като констатира, че е пропуснал да се произнесе по направените искания за присъждане на разноски, настоящият състав намира, че е налице основание за допълване на постановеното на решение № 50074 от 17.07.2023 г., с присъдените разноски, съгласно своевременно направеното и основателно искане на касатора. Представени са доказателства за извършени от К. В. Й. разноски: заплатени държавни такси – 50 лв. по исковата молба; 30 лв. за произнасяне по допускане на касационното обжалване; 25 лв. за разглеждане на касационната жалба и адвокатски възнаграждения на адвокат Б. – сумата 800 лв. за представителство пред Софийски апелативен съд и сумата 1197,75 лв. за представителство пред ВКС. Предвид изхода на делото разноските следва да се възложат в тежест на М. Й., която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да заплати на К. В. Й. общо сумата 2102,75 лв. – разноски по делото за всички инстанции. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение