Определение № 50091 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2915/2022 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба вх.№.500922/10.02.23 от „Таема“ЕООД с искане за изменение на постановеното по делото определение №.50050/7.02.23 по чл.288 ГПК в частта за разноските. Твърди се, че присъдените такива - 675лв. за адвокатско възнаграждение, са недължими поради липса на доказателства за реално заплащане, а от друга страна са и прекомерни. Ответната страна К. К. К. оспорва молбата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Присъдените разноски са реално направени - видно от приложения договор за правна помощ, уговореното адвокатско възнаграждение 675лв. е платено в брой, като договорът има характер на разписка. Не са и прекомерни предвид чл.78 ал.5 ГПК - не надхвърлят минималния размер, изчислен съобразно чл.9 ал.3 вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /1857,12лв./. Отделно от това не се касае и за дело без фактическа и правна сложност с оглед обема на обсъжданите доказателства и правни доводи, наведените оплаквания в касационната жалба и множеството въпроси в изложението към нея, във връзка с които е подадения отговор. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,