Решение № 67 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4648/2014 г.

Решение № 67 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4648/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1300 от 21.11.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 218 от 09.05.2014 г. по гр. д. № 942/2013 г. на Софийски окръжен съд в частта му, с която е постановено на основание чл. 59, ал. 2 СК детето К. М. В. с ЕГН [ЕГН] да живее при баща си М. С. В., който да упражнява спрямо него родителските права и е определен режим на лични отношения между детето и майката Ж. С. В., която е осъдена да заплаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 100 лева. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса следва ли предоставянето на упражняването на родителските права да се извърши след съвкупен анализ на всички обстоятелства, явяващи се от значение за интереса на детето. Съгласно т. I и т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при определянето на родителя, който еднолично ще упражнява в бъдеще родителските права се държи сметка за интересите на децата. В понятието "интереси на децата" се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и подготовка за справяне за справяне с житейските задачи. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси; не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. Такива съществени обстоятелства, посочени и в чл. 59, ал. 4 СК са възпитателски качества на родителите, но не тяхното наличие, а конкретното им проявление; моралният лик на родителите, които чрез примера си ще създават нравствени добродетели в децата си, а всяка проявена от родителите антиобществена проява създава отрицателен нравствен облик и лош пример за децата, т. е. явява се пречка за предоставяне на родителските права; проявените лични грижи и отношение към децата; изявената на дело готовност да отглеждат и възпитават децата си; привързаността на децата към родителите; полът и възрастта на децата; социалната среда, в която ще живеят децата и жилищно битовите условия и пр. фактори от значение за бъдещото им пълноценно развитие. В практиката си по приложението на чл. 59, ал. 2 СК, Върховният касационен съд е провеждал последователно принципа, че преценката за обстоятелствата, явяващи се от значение за предоставяне на родителските права не следва да бъде извършвана механично, а след задълбочен анализ на обстоятелствата на конкретния случай. В определени случаи, възпитателските качества, моралният облик или привързаността на детето към един от родителите могат да имат решаващо значение с оглед интереса му, независимо, че другият родител също притежава възможност и желание да отглежда и възпитава детето. При решаване на въпроса за родителските права съдът следва да съобрази и установените отношения между родителите и доколко те не пренасят върху децата личните си проблеми; доколко не препятстват контактите между детето и другия родител, вкл. чрез създаване на психологически прегради; доколко във взаимните си отношения проявяват щадящо отношение спрямо неукрепналата детска психика. С обжалваното решение на Софийски окръжен съд е постановено на основание чл. 59, ал. 2 СК местоживеене на детето К. М. В. при баща му М. С. В., който да упражнява спрямо него родителските права и е определен режим на лични отношения между детето и майката Ж. С. В. Майката Ж. С. В. е осъдена да заплаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 100 лева; постановено е да носи занапред предбрачното си фамилно име А., а бракът между М. С. В. и Ж. С. В., прекратен на основание чл. 44, т. 3 СК с влязло в сила решение по гр. д. № 38/2013 г. на Свогенски районен съд е обявен за дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи. В решението е прието за установено, че роденото на 02.12.2001 г. от брака между страните дете К. живее при своята майка в домът на родителите и, но поддържа постоянна връзка с баща си; прието е, че моралният облик на двамата родители дава основание за предоставяне на родителските права над детето в еднаква степен; жилищно-битовите и материалните условия на живот, които родителите предоставят на детето си са почти напълно идентични; грижи за детето полагат и двамата родители, но майката работи преимуществено в чужбина, поради което в ежедневните грижи е заместена от родителите си. Прието е, че доколкото съобразно критериите на ППВС № 1 от 1974 г. се установяват макар и малки различия между родителите, то те са в полза на бащата - полът на детето и проявената от бащата инициативност детето да посещава курсове по езици, танци и рисуване; че детето е привързано към двамата родители, а изявленията му, че желае да живее при майка си (при изслушването му по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. и по данни от социалния доклад) не е задължително за съда, предвид което е формиран извод, че родителските права следва да бъдат предоставени на бащата, съответно - определен е режим на лични контакти с майката, която е осъдена да плаща ежемесечна издръжка. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Ж. С. В. се поддържа, че съдът е предоставил упражняването на родителските права на бащата без да съобрази всички обстоятелства от значение за интереса на детето, в т. ч. обстоятелството, че майката се е установила да живее и работи постоянно в страната; че бащата няма установена постоянна работа и проявява склонност към злоупотреба с алкохол; че детето е отрасло в дома на родителите на майката, към която е силно привързано и е изразило желанието си да продължи да живее при нея. Ответникът по касационната жалба М. С. В. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Формираният в решението извод, че проявената от бащата по-голяма инициативност за допълнителни извънучилищни занимания на детето, както и полът му дават достатъчно основание родителските права да бъдат предоставени на бащата е неправилен. Неправилен е и изводът, че изразеното няколкократно желание на детето (при изслушването му пред районен и въззивен съд и пред социален работник) да живее при своята майка не следва да бъде съобразявано - изразеното от детето желание не е задължително за съда, но следва да бъде ценено наред с останалите обстоятелства, имащи отношение към упражняването на родителските права. Съдът не е обсъдил доказателствата, че след раздялата на родителите детето живее в домът на майката, където за него са полагали грижи ежедневно майката и родителите и, към които също е привързано; че след пребиваването си на работа в Гърция, през 2013 г. майката се е завърнала и установила в страната трайно и е започнала работа по трудов договор; че силната емоционална връзка между майка и син никога не е била прекъсвана, а детето, което е вече на тринадесет години изразява последователно и несъмнено желание да продължи да живее при майка си. Съдът не е съобразил обстоятелството, че полът на детето не може да бъде решаващ критерий, тъй като майката е еднакво пригодна да отглежда и възпитава децата си независимо от полът им, а изградените между детето и майката отношения на обич и доверие способстват детето да се чувства защитено в познатата му семейна атмосфера. При преценката за възпитателските качества и моралният облик на родителите съдът не е съобразил и доказателствата за проявена от бащата склонност към превишаване на консумацията на алкохол (свидетелите Т. Н. и Р. Д. и свидетелство за съдимост, видно от което е двукратно наказван за деяния по чл. 343б НК за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, в т. ч. с присъда по н. о. х. д. № 235/2011 г. на Свогенски районен съд за управление на МПС с концентрация на алкохол 3,49 на хиляда). Съдът не е съобразил, че промяната в обичайния начин на живот на детето без да е налице за това основателна причина и въпреки желанието му да продължи да живее с майка си не е в негов интерес и би се отразило негативно на психоемоционалното му състояние. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на делото, с което упражняването на родителските права над детето К. се предоставят на майката при определен режим на лични контакти с бащата. Предвид доказателствата, че родителите на детето живеят в близост; че детето посещава често домът на бащата, където има възможност да общува със своите дядо и баба по бащина линия, както и с оглед възрастта на детето и желанието му да контактува и с двамата си родители, следва да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето - всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 18 часа в неделя; всяка четна година през коледната ваканция, както и по 30 дни през всяка лятна ваканция по време, което не съвпада с годишният отпуск на майката. На основание чл. 59, ал. 2 СК бащата следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното си дете К. С оглед възрастта и нуждите на детето и възможностите на родителите (майката с доход от около 500 лева, а бащата около 800 лева) за детето следва да бъде определена цялостна издръжка в размер на 180 лева, от които бащата да заплаща по 100 лева месечно. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени съдебни разноски в инстанционното производство в размер на 890 лева, в т. ч. в настоящата инстанция в размер на 560 лева, от които 60 лева държавни такси и 600 лева адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 11.06.2014 г. с адвокат Н. А. от адвокатска колегия, [населено място] и 330 лева във въззивното производство, в т. ч. 30 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат Н. А. от адвокатска колегия, [населено място]. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение