Определение № 360 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11531/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на С. И. Т. срещу определение № 3964 от 09.10.2025 г. по адм. дело № 545/2025 г. на Административен съд - Стара Загора. С обжалваното определение АС - Стара Загора е оставил без разглеждане жалбата на С. И. Т. срещу изричен отказ на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД от 08.05.2025 г. да му предостави копия на документите, съдържащи основанията за обработване на личните му данни и копие на обработваните лични данни и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че съдебния акт е неправилен поради неточно интерпретиране на фактическите обстоятелства и неправилно приложение на материалния закон, довели до погрешни правни изводи относно правната характеристика на обжалвания отказ. Според частния жалбоподател съдът погрешно е счел, че не е налице годен акт за обжалване, като се позовава на правата си по член 12 от Регламент (ЕС) 679/2016 да получава информация, която се отнася до обработваните от администратора негови лични данни и правото му на ефективна съдебна защита по член 79, параграф 1 от Регламент (ЕС) 679/2016. Твърди, че оспореното пред първоинстанционния съд писмо, под формата на електронно съобщение, представлява отговор до заявителя, в качеството му на субект на данни и няма следващ акт от администратора на данни, поради което съдът е достигнал до неправилен извод, че отговорът не обективира изричен отказ, който подлежи на оспорване пред съда. При тези съображения, развити подробно в частната жалба, иска да се отмени обжалваното определение и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, чрез процесуалния си представител, е представила писмено възражение, в което изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът, въз основа на установените фактически обстоятелства по делото, е достигнал до правилен извод, че не е налице изричен отказ на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД по заявлението на С. И. Т. от 09.04.2025 г. администраторът на лични данни да му предостави достъп до обработваните негови лични данни и копие от документите, които ги съдържат. Видно от материалите по делото е, че заявлението на субекта на данни е подадено чрез упълномощения по делото адвокат Т. Цонев, по електронен път и е подписано с електронен подпис от адвокат Цонев, с приложено сканирано копие на пълномощното. Администраторът на лични данни с писмо от 24.04.2025 г., изпратено на адреса на заявителя, е уведомил същия, че "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД има готовност да предостави информация съобразно изискванията на член 15 от ОРЗД и ще изготви такъв в едномесечен срок от получаване на искането. По съображения, че се касае за чувствителни по същността си лични данни и с оглед избягване на възможността за нерегламентирано разкриване на данни на неоторизирани лица, администраторът на лични данни е поискал С. Т. да потвърди дали действително е упълномощил адвокат Цонев и го е уведомила за възможностите за получаване на информацията. Писмото не е доставено редовно на адресата, върнато е с отметка "непотърсено". С оспорения пред административния съд акт "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД е уведомила по електронен път на 08.05.2025 г., в отговор по заявлението от 09.04.2025 г., адвокат Цонев, че за да приеме за валидно упълномощаването му, за което е представено по електронен път сканирано копие на адвокатско пълномощно, следва да представи лично в оригинал пълномощното или да представи нотариално заверено пълномощно по куриер или по електронна поща. Съдът е обсъдил изложените фактически обстоятелства и правилно е приел, че обжалваният акт не представлява изричен отказ на администратора на лични данни да предостави информация за обработваните лични данни на заявителя във връзка със заявлението му от 09.04.2025 година. В акта от 08.05.2025 г. е обективирано искане на администратора на лични данни за потвърждаване на упълномощаването на пълномощника на заявителя, което е мотивирано с необходимостта за удостоверяване самоличността на субекта на данни, респ. надлежното упълномощаване, с оглед спазване изискванията на сигурността. В същия не се съдържа отказ да се предостави информация на субекта на данни във връзка с искането му по член 15 ОРЗД, както правилно е приел първоинстанционният съд. Изложените доводи и възражения в частната жалба са неоснователни относно правилността на изводите на съда за липса на изричен отказ по заявлението от 09.04.2025 г., а тези за нарушение на правата по член 12 ОРЗД и на правото на ефективна съдебна защита по член 79 ОРЗД са неотносими към предмета на спора. В този контекст цитираната в частната жалба съдебна практика по адм. дело № 5343/2020 г. на ВАС, пето отделение, също е неотносима към предмета на настоящия казус. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,