Определение № 3957 от 07.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5148/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение07.12.2023 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба за бавност вх. № 8002/13.10.2023 г. на И. Г. Р. по чл. 255 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 257 ГПК. Образувано е по подадена от И. Г. Р. молба за бавност вх. № 8002/13.10.2023 г., поправена с молба вх. № 504458/20.11.2023 г., с която се иска да се определи срок за произнасяне по искането на молителката за предоставяне на правна помощ за производството по обжалване на разпореждане № 601 от 02.08.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 296/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Настоящия състав намира, че молбата за определяне на срок по чл. 257, ал. 2 ГПК е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение № 253 от 04.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 296/2023 г., Апелативен съд - Пловдив е отменил определение № 2854 от 12.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2969/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по гр. д. № 16666/2022 г. на Районен съд - Пловдив по жалба на Г. С. К., М. М. К., М. М. К. и С. М. К. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу това определение И. Г. Р. е подала до ВКС частна касационна жалба вх. № 503374/21.07.2023 г. /п. кл. от 20.07.2023 г./, идентична с депозираните в деловодството на Апелативен съд - Пловдив частна касационна жалба вх. № 5949/21.07.2023 г. и вх. № 5950/21.07.2023 г., която е върната от администриращия Апелативен съд - Пловдив, като процесуално недопустими с разпореждане № 601 от 02.08.2023 г. Срещу разпореждането за връщане на частната касационна жалба И. Г. Р. е подала частна жалба вх. № 7912/11.10.2023 г., към която е приложила молба за предоставяне на правна помощ на основание чл. 95 ГПК, в която твърди, че няма достатъчно средства за адвокат, като самата тя е с влошено здравословно състояние – диагностицирана с рак в напреднал стадии. С разпореждане № 784/12.10.2023 г. на жалбоподателката Р. са дадени указания до отстрани констатирани от съда нередовности, като представи надлежно подписани екземпляри от частната жалба и молбата за правна помощ, както и декларация за семейно и имотно състояние, подкрепена с доказателства за доходите си и тези на семейството си и за наличие на други обстоятелства, относими към направеното искане. С молба вх. № 9076/17.11.2023 г. И. Г. Р. е представила подписана молба по чл. 95 ГПК и неподписан екземпляр от частна жалба вх. № 7912/11.10.2023 г., като е заявила, че всички документи относими към искането й по чл. 95 ГПК са представени пред Районен съд - Пловдив, поради което не ги представя. С разпореждане № 861 от 20.11.2023 г. съдът е констатирал, че е налице обективна невъзможност да се произнесе по молбата за правна помощ, предвид липсата на подписана жалба, която би сложила начало на производството, във връзка с което на молителката, евентуално би се предоставила правна помощ и липсата на доказателства за семейно, имотно и финансово състояние на молителката и на последната са дадени повторни указания за отстраняване на нередовностите – представяне на подписан екземпляр от частна жалба вх. № 7912/11.10.2023 г. и декларация за семейно и имотно състояние, подкрепена с доказателства за доходите си и тези на семейството си и за наличие на други обстоятелства, относими към направеното искане. Съобщение с препис от разреждането е изпратено на И. Г. Р. на 20.11.2023 г. Молбата по чл. 255, ал. 1 ГПК е неоснователна. Не е налице неизвършване на необходимо процесуално действие от страна на администриращия Апелативен съд - Пловдив. Осъществена е дължимата проверка за редовността на подаденото искане за предоставяне на правна помощ и са дадени ясни и точни указания на молителката за привеждането му в съответствие с изискването на закона. Няма данни срокът за поправянето да е изтекъл към датата на подаване на молбата за бавност. Поради това не може да се приеме, че въззивният съд не е извършил своевременно определено процесуално действие. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение