Определение № 166 от 24.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 3519/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. Й. С., [населено място] срещу определение № 635 от 02.10.2015г. по в.ч.т.д. № 606/2015г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение № 2516/2015г. по гр.д. № 640/2011г. на Варненски окръжен съд, ТО. Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно, неаргументирано и незаконосъобразно. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.613 „а”, ал.2 ТЗ решенията по чл.630 и чл.632 ТЗ могат да се обжалват и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Поради това счита, че като трето лице, което има вземане, обезпечено с ипотека, вписана в публичния регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, е легитимирана да обжалва акт, постановен в това производство. Поддържа още, че съгласно чл.613 „а”, ал.3 ТЗ, извън случаите по ал.1, постановените съдебни актове от окръжния съд в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по предвидения в ГПК ред по чл.274 ГПК. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважена частната й жалба срещу определението на окръжния съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба, с която е сезиран, въззивният съд е приел, че в разпоредбата на чл.613 „а”, ал.1 ТЗ са изчерпателно изброени актовете на съда по несъстоятелността, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, а съгласно ал.3 на същия текст постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал.1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК. Приел е, че този съответен ред е посочен в чл.274 ГПК и обжалваният пред него акт не е от категорията нито на посочените в чл.274, ал.1, т.1 – такива, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, нито на посочените в т.2 – такива, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Обжалваното определение е правилно. Определението на съда по несъстоятелността, с което е разрешено извършване на продажба на недвижим имот, включен в масата на несъстоятелността, не подлежи на обжалване. То не е от категорията на изчерпателно изброените в чл.613 а, ал.1 ТЗ актове, постановени от съда по несъстоятелността, които подлежат на обжалване по общия ред. Поради това обжалваемостта на този акт следва да бъде преценена съобразно предпоставките на чл.274, ал.1 ГПК, към който препраща разпоредбата на чл.613 а, ал.3 ТЗ, уреждаща инстанционния контрол по отношение на постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелността, извън актовете по ал.1, тъй като липсват други отклонения ( ьот общия ред за обжалване на определенията. Обжалваното пред апелативния съд определение не е преграждащо по-нататъшния ход на делото, поради което не е от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК. В чл.717 ТЗ не е посочено, че определението по ал.2, с което съдът по несъстоятелността разрешава извършването на продажба на недвижим имот, включен в масата на несъстоятелността, подлежи на обжалване, поради което не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. С оглед необжалваемостта на определението на съда по несъстоятелността е ирелевантен въпросът, дали частната жалбоподателка е активно легитимирана да го обжалва. Предвид изложеното, подадената срещу определението по чл.717, ал.2 ТЗ частна жалба е недопустима и като е достигнал до този извод, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,