Решение № 8417 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10036/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Н. С. против решение № 5541 от 19.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2516/2024 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2809 от 04.10.2024 г., постановено от петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда - изграждане на изводите му в противоречие с доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Акцентира се върху непълнота на доказателствата върху които съдът е изградил изводите си, доколкото не е уважено искане на касатора за допускане на съдебномедицинска експертиза, изпълнима от вещо лице – офталмолог с въпроси за статистиката на диагностицирани с конкретно посочено заболяване и хипотези кога се допуска конкретно лечение и с каква апаратура се извършват изследванията „Коордиметрия“ и „Аберометрия“ Иска се отмяна на решението и връщане на делото за нова разглеждане от друг състав на съда, с указания да бъде допусната поисканата експертиза. В писмена защита, чрез адв.Харизанов, се поддържат доводите в касационната жалба. Претендират се разноски за възнаграждение на един адвокат. Ответникът - КЗД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бешков, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а съдебното решене като правилно да бъде оставено в сила. Подробни съображения развива в писмено становище. Ответникът – министъра на здравеопазването, не се явява и представлява и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците – Експертен съвет по медицинска специалност "Очни болести" към министъра на здравеопазването, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", Национална експертна лекарска комисия, д-р В. Р. офталмолог от НЕЛК, д-р К. Р., заемал длъжността "директор на НЕЛК", д-р Д. П. - офталмолог от Териториална експертна лекарска комисия - Пловдив, първи състав, д-р С. И. Д. - офталмолог от Териториална експертна лекарска комисия Пловдив - пети състав, д-р М. Й. Т. - пулмолог, Председател на ТЕЛК Пловдив, първи състав, не се явява и представляват и не представят становище по касационната жалба. Участващият в производството прокурор от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против решение № 2809 от 04.10.2024 г., постановено от петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че министъра на здравеопазването и Експертен съвет по медицинска специалност "Очни болести" към министъра на здравеопазването не са допуснали нарушение на забраната за дискриминация по чл.4 ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. по признак „увреждане“ и „лично положение“ спрямо И. Н. С. във връзка с исканията му за включване в част Пета „Очни заболявания“ от Приложение №1 към чл.63 ал.1 от Наредба за медицинската експертиза на методиката Аберометрия и нейната PSF функция. С решението си КЗД не е установила и допуснато нарушение на забраната за дискриминация по чл.4 ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. по признак „увреждане“ и „лично положение“ спрямо И. Н. С. и от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", от Национална експертна лекарска комисия, както и от д-р В. Р. - офталмолог от НЕЛК, д-р К. Р., заемал длъжността "директор на НЕЛК", д-р Д. П. - офталмолог от Териториална експертна лекарска комисия - Пловдив, първи състав, д-р С. И. Д. - офталмолог от Териториална експертна лекарска комисия Пловдив - пети състав и д-р М. Й. Т. - пулмолог, Председател на ТЕЛК Пловдив, първи състав при прилагане на стандартите, разписани в Наредбата за медицинската експертиза при определяне наличието на временна или трайна неработоспособност, вида и степента на увреждане. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото и вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че производството пред КЗД е образувано по жалба от И. С., в която се съдържат твърдения за дискриминация, свързани с искания Министерство на здравеопазването и НЗОК да осигурят медицинските дейности, касаещи използване на високотехнологична медицинска техника относно аберометрия на вълновия фронт, която е свързана с изследване на оптични несъвършенства, в частност функцията за разпространение на точки, както и да осигурят медицинската дейност по използване на корнеална топография, която е модерен метод за изследване на роговична повърхност. КЗД е приела и наличието на оплакване и във връзка с искане на И. С. ТЕЛК и НЕЛК да бъдат задължени да обосновават оценките си за намалена трудоспособност при заболявания на окото и на база проведено изследване на точково –разпределителната функция, като основна характеристика на оптичната система, която описва как светлинен лъч от точка се разпространява в изображението и това е пряко свързано с неговото качество, както и с подобряване яснотата на изображенията. Това конкретно искане е свързано и с осигуряване на необходимите помощни средства и софтуер, които да се впишат в списъка по Приложение №2 към чл.68 ал.1 от ППЗХУ, както и да се попълни част Пета „Очни заболявания“ от приложение №1 към чл.63 ал.1 от Наредба за медицинската експертиза, с липсващите отправни точки, отразяващи степен на увреждане при „[заличен текст]“ – [заличен текст], които имат две страни на изследване - реалната степен на функционален дефицит, причинен от постоянно висящ риск от [заличен текст]. КЗД е приела и наличието на оплакване, че се касае за дискриминация във връзка със степента на медицински познания в специалността „офталмология“ в Република България, която според молителя не отговаря на най- модерните световни стандарти, по признак "увреждане" АС Пловдив е изследвал проведеното пред КЗД производство и е установил, че в производството са събрани становища от страните, както и множество писмени доказателства, касаещи издаваните на С. медицински документи и заключения на експертни решения във връзка с оценката на неговата трудоспособност. КЗД приела за установено, че И. С. е претърпял трудова злополука през 1993г, при която е получил [заличен текст], изразена като "[заличен текст]", в резултат на която получил [заличен текст]. Вследствие на това при него се нарушава [заличен текст]. КЗД установила че при множество преосвидетелствания на И. С. като човек с увреждане, с оглед уточнения период за твърдяна дискриминация от три години преди датата на подаване на жалбата, е издадено ЕР №1837/131/01.07.2021г. на първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, с което му е определена 100 % ТНР, отменено с ЕР №1626/208/17.11.2021г на НЕЛК за ново освидетелстване. С ново ЕР №0417/020/04.02.2022г. на първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД отново е определена 100% ТНР, за срок от една година, което е отменено с ЕР №0643/106/14.06.2022г. на специализиран състав на НЕЛК и е върната преписката за ново освидетелстване. С последващо ЕР №4161/171/12.10.2022г. на Пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД на И. С. е определен 98 % ТНР за срок от три години. В тази връзка е и постъпилата молба от И. С. за неговото дискриминиране по признак „увреждане“ и "лично положение“, като той подробно е изложил обстоятелствата защо счита, че е налице нарушение спрямо него и от кого във връзка със степента на получаваната от него медицинска помощ. В хода на производството по дискриминация с последващо неуточнено ЕР на И. С. е определена 100%ТНР. Тези фактически установявания на КЗД са обосновали заключението й за извършени освидетелствания от различни състави на ТЕЛК по писмени документи към медицинското му досие на И. С. и липсата на проведено изследване аберометрия на вълновия фонд и в частност функцията на разпространение на точки, доколкото то не е било необходимо за конкретните цели. Прието е, че всички лица с очни заболявания се третират еднакво от органите на медицинската експертиза, като спрямо тях се прилагат утвърдените в България медицински стандарти. В Правилник за устройство и организация на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи са разписани условията и реда, по който се осъществява освидетелстване и преосвидетелстване на дадено лице, както и необходимата за оценката медицинска документация. КЗД намерила освидетелстването на жалбоподателят за извършено при спазване на изискванията на Наредба за медицинската експертиза и обосновала извод за липсата на осъществена дискриминация, вкл. и за липсата на твърдения на И. С., че е бил поставен в по- неблагоприятно положение от други лица в сходна на него ситуация, както и за липса на наличие на обективен признак за непряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр. Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в производството доказателства, е възприел установяванията на фактическа страна, посочени в решението на КЗД, вкл. относно заболяването на И. С. и извършените освидетелствания от различни състави на ТЕЛК за определяне на % на ТНР. Установил, че изследването аберометрия на вълновия фонд следва да се извърши по преценка на личен или лекуващ лекар, който да го назначи, съобразно което жалбата на С. в тази й част е оставена без разглеждане. Относно предложенията на С. за промени в нормативните актове по Приложение №1 към чл.63 ал.1 от Наредба за медицинската експертиза, констатирал основанието за неприемането им, а именно, че промени в структурите на очния анализатор, които поради различни причини оказват влияние върху функцията на окото- на централното и периферното зрение, на нервния апарат/соматични вегативни нерви, на нервномускулния апарат, на придатъците на окото, са намерили разрешение в Раздел I зрителна острота- промени в централното зрение, като в зависимост от стойността на функцията се определя и процент ТНР; в раздел II периферно зрение, което се обективира с изследване на зрителното поле на база промени на зрителните пътища; в раздел III парализа; в раздел VI болести на придатъци на окото и на очните мускули; раздел VII липса на леща. От всички направени констатации са изведени изводи, че от страна на жалбоподателя не са наведени твърдения, че е бил поставен в по- неблагоприятно положение от други лица в сходна на него ситуация, както и за липса на наличие на обективен признак за непряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр., доколкото чрез едновременното наличие на сравнително неутрална разпоредба или на привидно неутрална практика, изразяваща се в бездействие за създаване на правна норма, която да държи сметка за различното третиране на лица в сходно положение, да са създадени условия за по- неблагоприятното им третиране, с оглед на тяхното увреждане. Затова е обосновано становище от състава на КЗД, че липсват данни от събраните доказателства, от които да се приеме, че от страна на всяка една от ответните по жалбата страни е осъществено неравно третиране на жалбоподателя, като лице със специфично заболяване, спрямо сходни лица със специфично на неговото заболяване, поради което е изграден извод за липса на данни за дискриминация спрямо него по признаци по смисъла на чл.4 ал.2 ЗЗДискр. „увреждане“ и „лично положение“. В частта относно наведените основания да се ползва в медицинската дейност на ТЕЛК и НЕЛК изследването аберометрия на вълновия фонд, жалбата на И. С. е оставена без разглеждане като недопустима. При тези установявания АС Пловдив намерил жалбата на И. С. за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в срока по чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр. По същество на жалбата съдът обосновал, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и необходимо съдържание, съобразно изискването на чл. 66 от ЗЗДискр, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение и на материалния закон. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на закона, административният съд посочил, че следва да са налице всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, а именно: 1) изпълнително деяние - акт, действие или бездействие, водещи до диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица; 2) защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.; 3) цел или резултат – засягане на права или законни интереси и 4) причинно-следствена връзка. Намерил, че дискриминация е налице в случаите, когато дадено лице бива третирано несправедливо, без да има обективна причина, а единствено въз основа на конкретни негови характеристики, както и, когато уменията, способностите и обстоятелствата, в които се намира дадено лице не се преценяват спрямо конкретния човек, а към него се проявяват отрицателни нагласи и базирани на стереотипи мнения, основаващи се на характерни за дадения индивид признаци, като раса, етническа принадлежност, религия или убеждения, пол, език, сексуална ориентация, увреждане, възраст или други особени признаци. АС Пловдив приел, че за доказването на дискриминация е необходимо да се установи факта на неравно третиране по защитен признак спрямо сравняваните лица, да се докажат факти, от които може да се направи обосновано предложение за възможно осъществяване на неравно третиране поради защитения признак, т. е. за причинна връзка между спорното третиране и защитения признак, както и да има лице за сравнение, поставено в по-благоприятни условия от твърдящия наличието на дискриминация на основата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от ЗЗДискр. или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. При тези предпоставки за наличие на дискриминация административният съд приел, че И. С., като лице със специфично заболяване, не е бил третиран по начин, различен от нормативните стандарти и категории за провеждане на медицинската експертиза за намалена трудоспособност при очни заболявания. Тези медицински стандарти се прилагат еднакво спрямо всички лица. Съдът установил, че липсват доказателства други лица в сходна ситуация да са били третирани по по–благоприятен начин в сравнение с жалбоподателя, както и че противно на твърдението му за осъществена дискриминация, спрямо него е предприеман индивидуален подход, вкл. с извършване на посоченото аберометрично изследване със съдействието на ответната страна доц. д-р М. А.. Обосновал и извод за липса на признаци за непряка дискриминация спрямо И. С.. Съдът намерил и че липсват доказателства, които да потвърждават твърденията за различно третиране на жалбоподателя и той да е ограничен във възможността да получи адекватна и своевременна медицинска помощ. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., която забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. Като "неблагоприятно третиране" е определен всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси (§ 1, т. 7 от ДР на закона). По тези съображения, съдът е приел, че жалбоподателя не е установил наличие на релевираното нежелано поведение по защитения признак "увреждане" и „лично положение“, съответно че изводите на КЗД са обосновани, решението е постановено при липса на процесуални нарушение и при правилно приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е изяснил делото от фактическа страна като не е допуснал искана от жалбоподателя експертиза. В проведеното едно открито съдебно заседание по делото, на което се е явил лично И. С. и пълномощникът му адв. Харизанов, двамата не са имали доказателствени искания и съдът, след приемане на писмените доказателства, представени с административната преписка, е приключил съдебното дирене и дал ход на делото по същество. Обосновани са изводите на АС Пловдив, че за да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак. Не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. С оглед доказателствата по делото, съдът обосновано е приел, че КЗД е осигурила спазването на правата на страните в административното производство, разпределила доказателствената тежест и правилно е изяснила фактите по делото. Събрани са относимите доказателства, поискани от страните, данните са обсъдени и изводите на КЗД кореспондират с установеното. По делото липсват доказателства за поведение основано на признаците по чл. 4, ал. 1, при което И. С., като лице със специфично заболяване, да е бил третиран по начин, различен от нормативните стандарти и категории за провеждане на медицинската експертиза за намалена трудоспособност при очни заболявания. Споделими са изводите на АС Пловдив, че разписаните медицински стандарти се прилагат еднакво спрямо всички лица. Изцяло се споделя и изводът на решаващия съд, че липсват доказателства други лица в сходна ситуация да са били третирани по по–благоприятен начин в сравнение с И. С.. Правилно е прието и липса на признаци за непряка дискриминация спрямо касатора. При липсата на касационни отменителни основания постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,