Определение № 268 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1054/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба вх. № 4771/01.06.2022 г. „Електроразпределение Север“ АД е поискало допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело решение № 60269 от 27.05.2022 г. с присъждане на сумата 1716 лева – адвокатско възнаграждение за касационното производство. Молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е връчена на насрещната страна П. Т. Т.. В писмения отговор, подаден чрез адв. Т. се изразява становище, че предвид направеното в откритото съдебно заседание от 24.11.2021 г. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, молбата следва да се уважи, като на молителя се присъди сумата 864 лева, определена съобразно минимума предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за допълване на постановеното решение по чл. 290 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на решението и е основателна. С решение № 60269 от 27.05.2022 г., постановено по гр. д. № 1054/2021 г., настоящият състав е оставил в сила въззивно решение № 1328 от 05.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1881/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което след отмяна на решение № 120 от 02.06.2020 г. по гр. д. № 17516/2019 г. по описа на Районен съд - Провадия е отхвърлен предявеният от П. Т. Т. срещу „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено спрямо ответника, че П. Т. Т. не му дължи сума в размер на 7777.72 лева, представляваща стойност на ел. енергия по фактура № [ЕГН]/04.10.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода от 28.02.2016 г. до 25.07.2019 г., за обект на потребление, находящ се в [населено място], област В., [улица], с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН]. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С постановеното решение касационният съд е пропуснал да се произнесе по претенцията за разноски, заявена от „Електроразпределение Север“ АД. Налице са предвидените в чл. 78, ал. 3 ГПК предпоставки за възлагане в тежест на ищеца на разноските, които е направил ответника-молител за процесуално представителство по делото. Искът е отхвърлен изцяло, извършването на разноските е доказано и присъждането им е поискано. Настоящият състав намира, че направеното от П. Т. Т. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Уговореното възнаграждение между ответника и процесуалния му представител надхвърля предвиденото като минимално в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждането му в редуциран размер. Основанието за такова присъждане е прекомерност съобразно действителна фактическа и правна сложност на делото, като до предвидения в Наредбата минимум може да бъде редуцирано само възнаграждение по дело, което не се отличава с никаква сложност. В случая правната сложност на делото е значителна, както е видно и от поставените от самия ищец като основание за допускане на касационно обжалване множество правни въпроси и от изложените доводи за неправилност и на обжалваното решение. Защитата срещу тези доводи изисква сериозни усилия, които са намерили адекватно отражение в представения от ответника отговор. Възнаграждение в размер 1716 лева, с включен ДДС за процесуално представителство по дело с такава сложност не е прекомерно и не следва да бъде присъдено в по-нисък от действително платения размер. Предвид изложеното решението следва да бъде допълнено на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, като П. Т. Т. да бъде осъден за заплати сторените и доказани от ответника по касационната жалба разноски по делото пред ВКС в размер на сумата от 1716 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение