Решение № 2370 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12397/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител гл. юрк. Занева, против решение № 34749 от 23.10.2025г., постановени по адм. дело № 3460/2025г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което по жалба на Г. Ю. М. и Ю. Ю. М. е отменена заповед № САГ23 - РА50 – 154 от 28.03.2023г. на главния архитект на СО, с която на основание чл. 135, ал. 5 във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 6 е наредено да се изработи служебно проект за изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) в териториален обхват: УПИ I - 1 „за национален център за заразни и паразитни болести“ /НЦЗПБ/, УПИ II - „за ОЖС, магазини и трафопостове, чисто производство и ресторант“, УПИ III - „за токоизправителна станция“ и [УПИ] в кв. 9, м. „ГГЦ - Зона В - 17“, район Сердика, ПИ с идентификатори [номер],[номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер] по кадастралната карта и изменение на уличната регулация между о.т.147, о.т.157 и о.т. 158, между о.т. 83 и о.т. 88, между о.т. 148, о.т. 149 и о.т. 159 и между о.т. 108а, о.т. 108б и о.т. 155, В ЧАСТТА относно заличаването на [УПИ], кв. 9, отреден за [ПИ], [местност], район „Сердика“ и включването му в УПИ III – „за озеленяване“, нов кв. 9в. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че оспорената заповед в оспорената й част е мотивирана, а именно с оглед на необходимостта от осигуряване на необходимите озеленени площи съгласно чл. 61 от ЗУТ и с оглед отчитането на формирана обществена инициатива на населението на район „Сердика“ за повече озеленени площи. Посочва, че в случая е най – икономически обосновано предвиждането на озеленяване в съществуващи частни имоти, в които не е извършено строителство. Посочва и че нормата на чл. 10 ал. 4 ЗУЗСО допуска изменение от вида на предвиденото, включително с оглед на запазване на съществуващо озеленяване, каквото е установено в имота от съдебно – техническата експертиза. Излага съображения и за спазена процедура по издаване на оспорената заповед. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта в оспорената й част досежно УПИ VI – 11, кв. 9, [местност] и включването му в УПИ III – „за озеленяване“, нов кв. 9в. Претендира юрисконсултско възнаграждение и направените разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответната страна. Ответниците Г. Ю. М. и Ю. Ю. М., чрез процесуалния си представител адв. Кабурова, в представена писмена защита изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответникът Столична община - район "Сердика" не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е посочил, че настоящото производство е образувано след отмяната на предходно решение на АССГ с решение № 1359 от 13.02.2025г. по адм.д. № 9597/2024г. на ВАС и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав. За да постанови оспореното решение съставът на АССГ е посочил, че предмет на оспорването е заповед по чл. 135 ал. 5 ЗУТ, като при тази предварителна процедура се проверява налице или е искане по чл. 135 ал. 1 ЗУТ или служебно задание по ал. 5 от разпоредбата, представена ли е скица – предложение за изменението, както и се извършва преценка за съответствието на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв има. Изложил е съображения, че това е предварителна процедура, при която не е необходимо конкретно посочване на основанието за исканото изменение по чл. 134 ЗУТ. Приел е, че по делото не е спорно, а и се установява от приетите доказателства, че УПИ VI – 11 /отреден за ПИ идентификатор [номер]/ е обособен с одобрено изменение на застроителния и регулационния план със заповед № РД – 09 – 50 – 1278 от 12.10.2006г. на главния архитект на София. По ОУП на София УПИ VI – 11 попада в смесена многофункционална устройствена зона предимно за околоградския район /Смф2/ - т. 14 от Приложението към чл. 3 ал. 2 ЗУЗСО с основно предназначение за обществено обслужване, търговия, безвредни производства, жилища, спорт и атракции и други допълващи функции. Посочил е, че площта на имота не попада в група устройствени зони и самостоятелни терени за озеленяване, определени с ОУП съгласно чл. 8 ал. 1 ЗУЗСО. Съдът е посочил, че от приетото заключение на вещото лице е установено, че озеленената площ в новообразуващия се кв. 9в е 73%, включваща обособените УПИ II и УПИ III – за озеленяване, като при изключване на площта на УПИ VI – 11 озеленената площ за кв. 9в ще е 71%, което е много над минимално изискуемата се площ от 40% за зоните, в които попада – Смф2 и Жк. Посочил е, че към момента на обособяването на УПИ VI – 11 /2006г./ имота е попадал в „Жилищно устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване“, като при включването на УПИ VI – 11 в УПИ III – за озеленяване, определената в ОУП зона Смф2 изцяло ще бъде отредена с ПУП за озеленяване. Приел е, че чл. 10 ал. 4 изр. второ ЗУЗСО допуска с ПУП, одобрени от Столичен общински съвет, озеленени площи за широко обществено ползване да се отреждат и в други устройствени зони, но за запазване на съществуващо озеленяване, реализирано извън устройствени зони и самостоятелни терени на зелената система, като по ал. 6 на разпоредбата „озеленени площи, изградени по одобрени ПУП, се смятат за реализирани мероприятия“. Приел е обаче, че процесния имот понастоящем не е отразен като нито един от видовете самостоятелни терени в зелената система на СО, нито по действащия ПУП, нито по ОУП. Обосновал е извод в тази връзка, че след като имота не попада в зелената система на СО, то не са налице предпоставките по чл. 10 ал. 4 изр. второ ЗУЗСО. Приел е, че от установената с приети две съдебни експертизи дълготрайна растителност в имота, не може да се обоснове извод, че същата представлява част от целенасочено мероприятие по озеленяване, тъй като само две от установените в имота дървета са засадени. Посочил е, че разпоредбата на чл. 10 ал. 4 изр. второ от ЗУЗСО изисква наличие на озеленени площи в резултат на целенасочени благоустройствени мероприятия по засаждане и поддържане на дървесна растителност. Приел е, че от заключенията на вещите лица наличната в имота такава е в по – голямата част самозалесена, не е част от целенасочено мероприятие, като в имота няма нито беседка, нито детска площадка, както е посочено в оспорената заповед. По тези съображения е приел, че отреждането на УПИ VI – 11 само за озеленяване при отсъствието на предпоставките за допустимост на токова отреждане по чл. 10 ал. 4 ЗУЗСО, е в противоречие както със закона, така и с действащия ОУП на София. По тези съображения е приел, че оспорената заповед в оспорената й част е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. С оспорената в производството заповед е наредено служебно да се изработи проект за изменение на ПУП – ПРЗ, което е допустимо и законово обосновано по силата на чл. 135, ал. 5 ЗУТ. В производството по чл. 135, ал. 3 или ал. 5 ЗУТ се определят само най - общите условия за предстоящото изменение на действащия ПУП, като проверката за законосъобразност на заповед по посочените разпоредби, се ограничават до проверка за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията и на ОУП на населеното място, ако е наличен такъв, както правилно е очертал рамките на законовата проверка на акта и съдът в оспореното решение. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед на кмета на СО, при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Обоснова е извода на първоинстаницонния съд, че актът е издаден при неправилното приложение на материалния закона, тъй като исканото изменение не отговаря на правилата и нормите по устройство на територията и на предвижданията на ОУП за зоната, в която се намира УПИ VI – 11. Правилен и обоснован е изводът на съда, че в случая по отношение на оспорената част на заповедта не се установяват материално - правни основания по чл. 10, ал. 4 ЗУЗСО. Съгласно посочената разпоредба „Озеленени площи за широко обществено ползване се предвиждат с подробните устройствени планове в устройствените зони и самостоятелните терени на зелената система по ал. 2 и 3. С подробни устройствени планове, одобрени от Столичния общински съвет, озеленени площи за широко обществено ползване могат да се отреждат и в други устройствени зони за запазване на съществуващо озеленяване, реализирано извън устройствените зони и самостоятелните терени на зелената система“. В случая се твърди приложимост на хипотезата по второто изречение на разпоредбата, която допуска с ПУП, одобрени от СОС, озеленени площи за широко обществено ползване да се отреждат и в други устройствени зони, различни от тези на зелената система, за запазване на съществуващо озеленяване, реализирано извън устройствените зони и самостоятелни терени на зелената система. Обоснован и съответен на закона е извода на съда, че в случая не са налице предпоставките по чл. 10 ал. 4 изр. второ на ЗУЗСО, за да бъде разрешено изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ досежно УПИ VI – 11 и включването му в УПИ за озеленяване. От събраните доказателства, включително изслушаните няколко СТЕ се установява, че УПИ VI – 11 по действащия ОУП на София попада в смесена много функционална зона /Смф2/, като обаче не се установява наличието на втората предпоставка, а именно изменението да е допустимо и необходимо за запазване на съществуващо и реализирано в имота озеленяване. Неоснователно в тази връзка е възражението на касатора, че съдът не е отчел наличието на предпоставките по посочената разпоредба. От събраните в хода на производството доказателства в тяхната съвкупност, включително изслушаните съдебно – технически експертизи, както и представените картни материали, се установява на първо място, че незастроения [УПИ] не се намира в между блоково пространство, както и че не е част от зелената система на квартала, в него няма съществуващи детски площадки и беседки и благоустройствено озеленяване, както е посочено в оспорената заповед. Напротив видно и от представения картов материал имотът се намира в края на кв. 9, нов по оспорената заповед 9в, граничещ с две улици, а именно [улица] и [улица]. От приетите СТЕ се установява, че в имота има засадени две дървета – джанка, засегната от гниене и обвита с бръшлян и полски ясен с наклонен ствол и гниене в дървесината на ствола. Другите налични в имота дървета са самозалесили се и са един американски ясен в добро състояние и два обикновени айланта, самонасадили се. В експертизите са коментирани и айлант и акация, която е била засадена извън рамките на УПИ VI – 11, които обаче поради близостта им до границата на УПИ биха могли да бъдат засегнати при реализиране на строителство в него. От СТЕ и посочените данни се установява в УПИ VI – 11 няма целенасочено реализирано озеленяване, за запазването на което да е допустимо изменението на ПУП – ПРЗ при наличието на предпоставките по чл. 10 ал. 4 изр. второ ЗУЗСО. Поради това е правилен извода на съда, че в случая не се установяват предпоставките по посочената разпоредба, а именно изменението да е необходимо за запазване на съществуващо озеленяване, което е било целенасочено реализирано. Правилен е и извода на съда, че предложеното изменение, за което е поискано разрешение за изработване, е и в противоречие с ОУП. Това е така, тъй като от СТЕ се установява, че в случая на заличаване на УПИ VI – 11 и включването му в УПИ III - за озеленяване, определената с ОУП зона, в която попада Смф2 и в частта на новообразувания кв. 9в ще бъде изцяло отредена за озеленяване. Поради и изложеното е правилен извода на съда, че оспорената заповед в оспорената й част е незаконосъобразна поради това, че разрешението за изменение на ПУП – ПРЗ, което е одобрено, е в противоречие както с правилата и нормите по устройство на територията, така и с ОУП на София. С оглед на гореизложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответниците по касация Г. Ю. М. и Ю. Ю. М. в тази връзка като основателно и доказано /представени са доказателства за сторени разноски в настоящата инстанция/ следва да бъде уважено в претендирания размер от 500 евро. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на така договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в рамките на предвидения минимален размер от 1250 лева /представляващи 639,11 евро/ по чл. 8 ал. 2 т. 1 по Наредба № 1 от 2004г. за възнагражденията за адвокатска работа за представителство по дела по ЗУТ, от която категория е настоящото дело. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,