Определение № 256 от 28.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 168/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. М. Б. от гр. Б. чрез процесуален представител адв. В. Грънчева срещу определение № 12 от 15.01.2009г. по ч. гр. д. № 602/2008г. на Бургаски окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав, с което е оставено в сила определение от 12.08.2008г. по ч. гр. д. № 3797/2008г. на Бургаски районен съд. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на Д. М. Б. за спиране на производството по изп. дело № 2* на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Б. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и не е съобразено със закона и представените доказателства. Излага доводи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Ответникът „Т” Е., гр. Б. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че същата следва да бъде оставена без уважение по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Преценката за допустимост на частната касационна жалба се извършва съобразно разпоредбите относно спиране на изпълнението по чл. 250 от ГПК /отм./, съдържащи се в отменения Граждански процесуален кодекс. Приложимостта на отменения ГПК към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 9, изр. второ от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г./, предвид факта, че изпълнителният лист е издаден по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 237, б. „к” от ГПК /отм./, подадена преди 01.03.2008г. – преди 24.02.2004г., предвид определението от 24.02.2004г. по гр. д. № 520/2004г. на Бургаски районен съд, Гражданска колегия. Въззивното определение, с което Бургаски окръжен съд се е произнесъл по законосъобразността на определението от 12.08.2008г. по ч. гр. д. № 3797/2008г. на Бургаски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Д. М. Б. за спиране на производството по изп. дело № 2* на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Б. по чл. 250 от ГПК /отм./, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно чл. 218а, ал. 1, б. „в” от ГПК /отм./ на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, предмет на частната касационна жалба, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол. Определението по чл. 250 от ГПК /отм./ не е от категорията и на определенията, доближаващи се до решенията, тъй като с него не се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. В този смисъл е задължителната съдебна практика – т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение