Определение № 3311 от 28.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2945/2025 г.

С него се отхвърлено искането на П. А. Х. за спиране на дисциплинарното производство срещу П. Х. до произнасяне от Съда на Европейския съюз по съединени дела С-313/2023, С-316/2023 и С-332/2023. Поддържа в жалбата, че дисциплинарно дело № 25/2023г. по описа на ВСС е образувано по предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет въз основа на акт за резултати от комплексна планова проверка, извършена по Заповед № ПП-23-2/17.02.2023г. на главния инспектор на ИВСС. Поддържа и това, че предложението за образуване на дисциплинарно производство е направено от ИВСС, който към момента на внасяне на предложението е орган с изтекъл мандат. Така направеното предложение е недопустимо като направено от орган с изтекъл мандат. Налице е заключение на генералния адвокат от 4.10.2024г. по цитираните дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23 на Съда на Европейския съюз. Поддържа, че има правен интерес от спиране на производството до произнасяне от СЕС по цитираните съединени дела, касаещи предмет, относим за обсъждане по настоящето дисциплинарно производство. За да се произнесе Върховен административен съд шесто отделение констатира следното: Предмет на жалбата по настоящето дело е решение на СК на ВСС, с което отказва да спре производството по дисциплинарното дело пред нея, за което е направено искане от сочения за нарушител магистрат и направено предложение от член на СК на ВСС. По въпроса за допустимостта на жалбата съдът съобрази, че в уредбата, съдържаща се в глава шестнадесета „Дисциплинарна отговорност“ чл. 307 – чл. 327 от Закона за съдебната власт, нормите, уреждащи процеса пред административния орган, не съдържат уредба за спиране на производството пред него. Съгласно разпоредбата на чл. 328 от ЗСВ е посочено, че доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се съответно правилата на АПК. Правилата на АПК са тези, по чл. 54, съгласно, които административният орган спира производството в точките от 1-5, като в т. 5 е посочено „при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Според чл. 54, ал. 5 АПК актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел четвърти. Това е редът по чл. 197 и сл. АПК, по който жалбата се разглежда в закрито заседание. Предвид изложеното би била допустима жалба срещу решението на СК на ВСС, с което е спряно дисциплинарното производство,доколкото по този начин се препятства неговото развитие,но не и срещу решение ,с което се отхвърля искането за спиране.Решението, с което се отказва спиране на производството не подлежи на обжалване, тъй като не се прегражда развитието на производството.Напротив в хода на същото дисциплинарно наказващият орган ще следва да прецени относимостта на висящото производство пред СЕС към същото,като съобрази наличието или не на постановено решение по съединените дела. Така подадена жалбата е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея прекратено. Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение