Определение № 345 от 23.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5374/2016 г.

Производството е с правно основание чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от С. Т. С. от [населено място] молби за отмяна с вх.№ 6836 от 5.07.2016г. и № 5158 от 16.05.2016г.,с идентично съдържание /с направено уточнение с молба с вх.№ 18200 от 30.08.2016г./ на въззивно решение № 227 от 29.06.2012г. по гр.д. № 359/2012г. на Окръжен съд Перник. С посоченото решение е отменено решение № 170 от 12.03.2012г. по гр.д. № 7505/2011г. на ПРС в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на Г. С. С. за заплащане на сумата 3 600лв., представляваща половината от наемната цена за съсобствения им недвижим имот – апартамент № 13 в [населено място][жк]бл.30 вх.В, за периода 1.12.2008г.-7.12.2011г., ведно със законната лихва и вместо това е постановено друго, с което е осъдена настоящата молителка С. да заплати посочената сума, а в останалата част решението е потвърдено. Молителката – въпреки вече предоставената й от съда възможност /с нарочно разпореждане от 12.09.2016г., връчено й на 17.09.2016г./, не се позова изрично на никое от изчерпателно посочените в чл.303 ГПК основания. В подадените молби за отмяна излага само доводи за неправилност на акта, чиято отмяна иска. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор от Г. С. С., чрез процесуалния му представител адвокат А., с който оспорва както нейната допустимост – поради липса на конкретно посочено основание за отмяна и просрочие, така и нейната основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., реалното извършване на които удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 26.09.2016г. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение на като прецени изложените доводи и данните по делото, намира подадената молба за отмяна за недопустима поради следното: Решението, чиято отмяна се иска – пред вид цената на иска, като окончателно е влязло в сила, считано от датата на постановяването му - 29.06.2012г. Първата от подадените молби за отмяна с идентично съдържание е от 16.05.2016г., т.е. близо четири години след постановяване на съдебния акт. Съгласно чл.305 ГПК – най-дългият възможен срок, в който подадена молба за отмяна би била допустима е една година. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че подадената молба е подадена извън законоустановения преклузивен срок и образуваното въз основа на нея производство е недопустимо. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.4 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение