Определение № 10646 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10440/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ИНТЕР ХОЛДИНГ 1“ ЕООД, представлявано от управителя Я. Л., чрез адв. Наумова, срещу определение № 7120/05.08.2026 година на Административен съд гр. Бургас по адм.д. № 1774/2026 година. С последното съдът е отхвърлил искането на дружеството за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед №2446/16.07.2026 година на заместник-кмета на община Несебър. Релевира възражения за неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че процесният казус касае материя на Закона за туризма и неясно защо съдът прилага правна норма от Закона за движение по пътищата (ЗДП). Според частния жалбоподател, като се е позовал на неприложимо право, съдът е постановил недопустим акт при липса на компетентност или при неясна воля. По отношение на твърдяната от съда липса на „нови обстоятелства“ насочва към противоречива практика на Върховния административен съд (ВАС), констатирана и от правната доктрина, като прави анализ на становищата по тази практика. Въпреки това, навежда доводи по конкретни факти, които според него представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК. Твърди, че съдът не се е произнесъл по въпроса за значителната и труднопоправима вреда, като в частната жалба излага подробни съображения за вида и характера на тази твърдяна вреда, свързана със заплатена и невъзвратима цена по договора за подизпълнител; заплати за лица по валидно сключени седем трудови договора; цена на заредена стока; забава и неизправност по действащи договори с доставчици; административнонаказателна отговорност и прочие. Излага съображения за сезонен характер на обекта и пропуснат летен сезон на работа при невъзможност за възстановяване на дейността за сезона; загуба на клиенти и пазарни позиции. Изразява становище за неоснователност на възраженията на административния орган. Вероятната основателност на жалбата била от значение при преценка на основателността на искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение. По подробни съображения в частната жалба прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Прилага доказателства по опис. Ответникът, заместник-кметът на община Несебър чрез главен юрисконсулт Попова изразява становище за неоснователност на частната жалба. Заявява, че използването на абревиатурата „ЗДП“ в мотивите на съдебния акт не обосновава извод за недопустимост на същия, нито сочи на допуснати съществени процесуални нарушения, а единствено на техническа грешка. Тежестта на доказване в процедурата по чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК била изцяло върху заявителя/молителя. Такова доказване на „значителни или труднопоправими вреди“ не било проведено пред АС гр. Бургас. Доводите на частния жалбоподател по съществото на спора били неотносими към решаване на поставения спор за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. Морският плаж представлявал изключителна държавна собственост, като в случая се установявал надделяващ обществен интерес. Прави искане за отхвърляне на частната жалба като неоснователна. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АС гр. Бургас е образувано по жалба на „ИНТЕР ХОЛДИНГ 1“ ЕООД, представлявано от управителя Я. Л., срещу заповед №2446/16.07.2026 година на заместник-кмета на община Несебър. Заповедта е издадена на основание чл. 137, ал.1, т.8 от Закона за туризма (ЗТ), като с нея заместник-кметът на община Несебър прекратява удостоверението за категоризация №13917/11.07.2024 година за обект: Снек-бар „Терасата“, [населено място], с концесионер на морския плаж „ДЖЕДАР“ЕООД и лице извършващо дейност в обекта „ИНТЕР ХОЛДИНГ 1“ ЕООД. Съгласно посочената правна норма, категорията се прекратява при реконструкция, основен ремонт или преустройство на туристическия обект по смисъла на ЗУТ. Релевират се възражения за липса на основание за прекратяване на удостоверението за категоризация, тъй като нормата говорела за прекратяване на категорията на обекта (сочи и неосъществяване на преустройство), както и за допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата по издаване на заповедта. На самостоятелен хартиен носител е съставено и т.нар. „ОСОБЕНО ИСКАНЕ“. Управителят Л. заявява, че предвид изложеното в жалбата моли да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. В разгара на туристическия сезон дружеството щяло да загуби вече закупена стока, работници; да се натовари с неизправни отношения по договори с партньори. Твърди, че при проверка от КЗП в обекта не били открити нередности. С определение №7120/05.08.2026 година АС гр. Бургас е отхвърлил искането на дружеството за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед №2446/16.07.2026 година на заместник-кмета на община Несебър. Определението е валидно, допустимо и правилно при следните съображения от правна страна: Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 137, ал.1, т.8 от Закона за туризма (ЗТ). Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 137, ал.4 ЗТ, и подадената жалба срещу заповедта не спира изпълнението й. В ЗТ не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. При ПАМ като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 137, ал.1, т.8 от Закона за туризма. Законодателят е преценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Затова допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна мярка е за защита на надделяващ значим обществен интерес. Следователно фактите, които жалбоподателят противопоставя, трябва да са със същата степен на значимост при тежест на доказване изцяло върху него. Непроведено доказване на фактите, които да обосноват сочената значителна или труднопоправима вреда, има за правна последица отхвърляне на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. В конкретната хипотеза пред състава на АС гр. Бургас към искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение молителят е посочил като представени единствено два броя констативни протоколи от 17.06. 2026 г. и от 21.07.2026 година. Тези констативни протоколи са обсъдени от състава на АС гр. Бургас като неотносими към спора за прекратяване на категорията на посоченото основание от Закона за туризма, тъй като касаят преписка пред Комисията за защита на потребителите. Липсват други доказателства за твърденията на молителя за значителна или труднопоправима вреда. Той твърди пред АС гр. Бургас общи, без конкретика по фактите, вреди от договори (непосочени) с други фирми (неназовани), нает персонал (без конкретика) без работа и сериозни финансови щети (без индивидуализация по вид, размер, характеристика), без да представя каквито и да било доказателства за твърдените общо заявени факти. Ето защо, първоинстанционният съд е направил правилен извод за липса на доказаност на значим противопоставим интерес. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател за недопустимост на съдебния акт или за допуснати съществени процесуални нарушения: Използването на абревиатурата „ЗДП“ е фактическа грешка в мотивите на акта, тъй като съдът в същия акт е изписал точно обстановката по спора и претенцията на молителя по искането за спиране, като е направил правилен извод за неоснователност на същото. Поставеният от адв. Наумова в частната жалба въпрос, дали във ВАС има спор, отразен в доктрината, и противоречива практика относно „новите обстоятелства“ в контекста на приложението на чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК, демонстрира запознатост и анализ в частната жалба, които обаче не можат да се отразят върху изхода на спора, тъй като в случая ВАС осъществява единствено контрол по касация за правилност на определението на АС гр. Бургас. Пред този съд с искането за спиране не са излагани каквито и да било фактически твърдения в конкретика, които да са доказани с относими, допустими и необходими за установяване на заявените значителни или труднопоправими вреди доказателствени средства, за да се поставя въпросът дали същите са нови по смисъла на приложимия норматив. Възраженията на частния жалбоподател за незаконосъобразност на заповедта в действителност са относими само към спора по същество. Ако частният жалбоподател говори за вероятна основателност на жалбата в духа на решение на СЕС по дело № С-605/23, съставът на ВАС приема, че в случая липсват обстоятелства, които "на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка". Въз основа на многобройни писмени доказателства към частната жалба, касационният състав няма основание да отнеми обжалваното определение на АС гр. Бургас, тъй като както фактите в конкретика, така и доказателствата за тях са сочени и представени едва на касационна инстанция за първи път. Пред АС гр. Бургас липсва конкретика по фактите, като се констатира пълна липса на доказателствен материал. Разбира се, липсва преклузия същото искане да бъде направено отново в рамките на висящото съдебно производство пред АС гр. Бургас. Но тези факти и доказателства твърдени и заявени за първи път на касационна инстанция не биха могли да бъдат основание за приемане на определението на съда за неправилно, нито за постановено в нарушение на материалния или процесуалния закон. Позоваването в частната жалба на нови факти и доказателства е недопустимо, защото се прави за първи път пред настоящата инстанция (арг.: чл. 220, вр. с чл. 236 АПК). Поради това и не следва да се обсъжда доколко заявената чрез тях значителната или непоправимата имуществена вреда съставлява обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, което е следвало да бъде доказано пред състава на АС гр. Бургас. ВАС в случая не е въззивна инстанция по фактите. В тази насока виж: определения на ВАС по адм.д. № 702/2009г; адм.д. №15028/2008г.; адм.д. № 2913/2016г.; адм.д. №2525/2015 г.; адм.д. № 13805/2012 г. Предвид гореизложеното, обжалваното определение като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд