Определение № 276 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 19/2014 г.

Производство по делото е образувано по частна жалба на Софийска градска прокуратура № 94348/16.08.2013 год. срещу разпореждане от 31.07.2013 год. по в. гр.д.№12588/2012 год. на СГС, ІІд въззивен състав, с което е върната частна жалба с вх. №76884/27.06.2013 год. на Прокуратурата на Република България, с която се обжалва разпореждане от 14.06.2013 год., по в. гр.д. №12588/2012 год. СГС, ІІ д въззивен състав./В частната жалба неправилно е посочено, че с разпореждането от 31.07.20123 год. въззивният съд е постановил връщане на въззивната жалба./ Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгл. чл. 274,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. С разпореждане от 14.06.2013 год. по в. гр.д. №12588/2012 год. СГС, ІІ д въззивен състав е върната въззивната жалба на Прокуратурата на РБ с вх. № 1026585/12.07.2012 год. срещу решението на СРС по гр.д. №173/2009 год. Това разпореждане е било предмет на разглеждане по ч. гр.д. №6664/2013 год. на ВКС, ІІІ г.о., като с определение №771/03.12.2013 год. разпореждането е било потвърдено. Следователно частната жалба с вх. № 76884/27.06.2013 год. правилно е била върната, но на друго основание. Същата е процесуално недопустима поради сила на пресъдено нещо. Спорът относно правилността на разпореждането от 14.06.2013 год. вече е бил решен с определението на ВКС, ІІІ г.о. ,постановено по ч. гр.д. № 6664/2013 год. С оглед на това обжалваното разпореждане макар и на друго основание следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд