Определение № 83 от 01.03.2016 г. на ВКС по д. № 313/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. П. срещу въззивното разпореждане на съдия от Апелативен съд В. по гр.д. №375/15 г. от 13.10.15 г., с което е отказано да й се издаде изпълнителен лист за законната лихва върху присъдената й с първоинстанционното решение сума от 212 393 лв. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на разпореждането и се иска отмяната му. Ответникът по частна жалба В. Р. не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.407 ГПК срещу подлежащо на обжалване разпореждане и е допустима, но неоснователна. За да отхвърли искането за издаване на изпълнителен лист за лихвата въззивният съдия е приел, че тя е присъдена от първоинстанционния съд, считано от момента на едновременното изпълнение по чл.90 ЗЗД. В тази част първоинстанционното решение е обезсилено от въззивния съд и не е налице съдебно решение за присъждане на законната лихва от друг момент. Изводите на въззивния съдия са правилни – във въззивното решение няма диспозитив за лихвата, въз основа на който да се издаде изпълнителен лист / арг. от чл.404, т.1 ГПК/. Ищцата, след обезсилване на първоинстанционното решение за лихвата, е следвало да поиска от въззивния съд да се произнесе по искането й за лихва по реда на чл.250 ГПК и там да изложи съображенията си за дължимостта й, съдържащи се в частната жалба. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.