Решение № 15950 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5913/2010 г.

Решение № 15950 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5913/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ариф Али Мустакли, от гр. Благоевград, против заповед № РД-15-915/13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради съкращаване на длъжността. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДСл. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят е заемал длъжност "директор" на Областна дирекция "Земеделие" Благоевград към Главна дирекция "Земеделие" при Министерство на земеделието и храните. С оспорената заповед министърът на земеделието и храните е прекратил служебното правоотношение на Ариф Али Мустакли на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. и Постановление на Министерски съвет № 265 от 10.11.2009 г., считано от 13.11.2009 г. С ПМС № 265/10.11.2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните и създаване на областни дирекции "Земеделие" са създадени областни дирекции "Земеделие" като специализирани териториални администрации към министъра на земеделието и храните чрез преобразуване на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните. Посочено е, че областните дирекции "Земеделие" са юридически лица на бюджетна издръжка, със седалище областните центрове, като дейността, структурата, организацията на работа и числеността на персонала на областните дирекции "Земеделие" се уреждат с устройствен правилник, издаден от министъра на земеделието и храните. В чл. 3 от ПМС № 265/10.11.2009 г. е предвидено, че областните дирекции "Земеделие" се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията. Съгласно представеното по делото извлечение от длъжностно разписание на МЗХ, в сила от 13.01.2009 г., утвърдено със заповед № РД 09-27 от 13.01.2009 г., областна дирекция "Земеделие" Благоевград е структурно звено към Главна дирекция "Земеделие". По силата на извършената административна промяна с цитираното ПМС, в длъжностното разписание на Министерство на земеделието и храните, утвърдено със заповед № РД 09-892 от 13.11.2009 г. е запазена Главна дирекция "Земеделие", но са изключени областните дирекции "Земеделие". С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. С ПМС № 265/10.11.2009 г. е извършено преобразуване на администрацията, поради което и с § 1, ал. 1 от ПЗР е предвидено запазване на трудовите и служебните правоотношения на служителите по реда на чл. 123 от КТ, респективно чл. 87а от ЗДСл. В рамките на отделянето и обособяването на областните дирекции "Земеделие" като специализирани териториални администрации, с чл. 3 е разписано преобразуване на правоотношението за длъжността директор на тези административни звена. След извършената структурна промяна служебното правоотношение за длъжността "директор" на областна дирекция "Земеделие" - Благоевград е престанало да съществува. Правилото на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ПМС № 265/10.11.2009 г. определя директора като орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията, чието правоотношение възниква по силата на договор, който се сключва, изменя и прекратява от министъра на земеделието и храните. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията предвижда, че ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт се считат за органи на изпълнителната власт. Следователно, длъжността директор не е част от администрацията по смисъла на чл. 12 от Закона за администрацията и правоотношението, което възниква на основание договор по чл. 3, ал. 3 от ПМС № 265/10.11.2009 г. не е служебно такова. След влизане в сила на ПМС № 265/10.11.2009 г. правопораждащ юридически факт за заемане на длъжността "директор" на Областна служба по земеделие е сключването на договор. Към момента на влизане в сила на посоченото ПМС в резултат на нормативно регламентираното преструктуриране на администрацията, служебното правоотношение между министъра на земеделието и храните като орган по назначаването и лицето, заемало длъжността директор на преобразуваните областни дирекции "Земеделие" вече не съществува. Поради това и в приетото длъжностно разписание на Министерството на земеделието и храните областните дирекции "Земеделие" не фигурират като административни структури към Главна дирекция "Земеделие" и съответно - длъжността директор на същите е заличена. При липсата на правна възможност директорът на областна дирекция "Земеделие" да бъде държавен служител по смисъла на чл. 2 от ЗДСл и да изпълнява правомощията си по служебно правоотношение, въпросът дали е налице идентичност между функциите и задачите, присъщи на длъжността, заемана от жалбоподателя и тези, предвидени за длъжността директор на новите специализирани териториални администрации е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в оспорената заповед липсват фактически основания за издаването й, поради което е нарушена предписаната от закона форма. В хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. правното основание е и фактическо такова за прекратяване на служебното правоотношение. В обжалваната заповед изрично е отбелязано, че причината за прекратяване на служебното правоотношение е поради съкращаване на длъжността. С оглед на изложеното се налага извода, че по отношение на Ариф Мустакли са били осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., поради което жалбата е неоснователни и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,